"Желание за истина" – първата официална автобиография на Сесилия Атиа

На 31 октомври на българския пазар ще се появи дългоочакваната автобиография на бившата Първа дама на Франция Сесилия Саркози, вече с фамилия Атиа – „Желание за истина“ (ИК „Хермес“). В нея г-жа Атиа откровено разказва за живота си, отношенията с бившия си съпруг – президента на Франция Никола Саркози, и ежедневието на Първа дама. Като най-големи свои постижения тя определя раждането и възпитанието на трите си деца, участието си в освобождаването на българските медици от Либия, на които е посветена цяла глава, и учредяването на благотворителната фондация, която помага на жени, изпаднали в затруднено положение.

Издателска къща „Хермес“ отправи покана към Сесилия Атиа да гостува в България за премиерата на книгата. Въпреки че много искаше да посети отново страната ни, тя бе възпрепятствана от служебни ангажименти. Г-жа Атиа изпрати поздрави на българските си читатели и изрази искреното си съжаление, че няма да има възможност да се срещне лично с тях. Тя написа специално обръщение към тях, което е включено в българското издание на книгата.

За книгата

Желание за истина“ – първата официална автобиография на бившата Първа дама на Франция (обем: 304 стр., цена: 14,95 лв.).

За пръв път Сесилия Атиа споделя с читателите истината за своя живот. От щастливото детство и изпълнената с несигурност младост до първия си брак с телевизионния водещ Жак Мартен. За срещата си с бъдещия президент на Франция Никола Саркози, влюбването им и съвместния им живот в Елисейския дворец. Благодарение на неговата безгранична амбиция, себеотдаденост и увереност Сесилия се научава да вярва в себе си.
Бившата Първа дама на Франция открито разказва и за решението си да се раздели с влиятелния политик, за да се омъжи за бизнесмена Ришар Атиа.
Истинската Сесилия – решителна и борбена, ръководена от стремежа към справедливост – коренно се различава от налагания от медиите образ. Тя проявява изключителна воля и неотстъпчивост при преговорите с полковник Кадафи. Благодарение на нея петте несправедливо осъдени на смърт български медицински сестри и палестинският лекар са спасени. Сесилия определя това събитие като най-разтърсващото в живота си, помогнало й да открие истинското си призвание: да помага на онеправданите.

Благотворителната фондация на Сесилия Атиа за жени, изпаднали в затруднено положение

Обръщение към българския читател

Един ден пред мен изникна с пълна яснота желанието да кажа истината. Желание да разкажа историята на една обикновена жена, чийто живот е изтъкан от силни моменти, от изключителни обществени събития.
Тази жена съм аз, с моите силни и слаби страни, с моята увереност и противоречия, с моите колебания и ценности. Надявам се, че читателят ще ме види такава, каквато съм в действителност, а не през медийния филтър, който деформира образа на всяка публична личност.
Има конкретни преживявания, които времето не може да заличи дори и след години. Изминаха седем години, откакто помогнах за освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар, държани в затвора от полковник Кадафи. Тогава ходих два пъти в Либия: първия път за двайсет часа, а втория – за четиридесет и пет. Тези няколко часа в моя живот останаха завинаги запечатани в паметта ми.

Няколко часа, отделени, за да бъдат освободи пет жени и един мъж, държани повече от осем години в затвора, измъчвани и осъдени на смърт, защото – според техните съдии – са заразили с вируса на СПИН над 450 либийски деца.
По време на това пътуване видях оцелелите деца в болницата в Бенгази, както и медицинските сестри, гниещи в затвора; опитвах неуморно да преговарям с „вожда“, неговото правителство, сина му Сейф ал Ислам и други хора. Времето бе ускорило своя ход, странно концентрирано в това междувремие, където се бореха крехката надежда за живот и непреклонната сигурност на смъртта.
Не изпитвах никакви съмнения. Не престанах да се боря, за да ги убедя да оставят животът да победи. Никога нямаше да си тръгна без сестрите и без лекаря.

Кацането на френския президентски самолет в София
По времето, когато тази книга се подготвяше за издаване в България, аз се върнах в София. Петте медицински сестри поеха инициативата да ме поканят там, за да си спомним заедно това преживяване, което ще остане неразрушима връзка между нас. Казах им го и те го знаят. Сестрите са добре, отново са започнали да работят и се опитват да забравят осемте години, прекарани в дълбините на ада.
Бих искала тази книга да се чете така, както преживях моя живот: откривайки изненада след изненада, последователно дискретен наблюдател и главно действащо лице, отдала сърце и душа в служба на онези, които ми оказаха доверието да ми поверят техните надежди. Една книга, която да разкаже и да остави следа за един живот, който продължава – свободно и пламенно. Един истинен живот.