Емоция и логика на едно място − умеят ли да работят заедно дизайнери и програмисти

Доколко важно е да има химия в комуникацията между дизайнери и програмисти? Чува ли ли сте да казват, че дизайнът е по-лесен от праграмирането, или че от програмирането няма смисъл, ако го няма добрия дизайн? Всъщност истината е някъде по средата…

Хайде признайте си, че едва ли някой от вас ще си купи нещо, ако то не му е харесало първо на външен вид. В същото време едва ли ще ви стане приятно, когато, прибирайки се вкъщи, установите, че същото това нещо е много сложно за използване. Всичко това важи и за уеб средата. Програмистите могат да напишат невероятни неща, но ако дизайнерът не ги е направил така, че лесно да се възприемат от клиентите, то тяхната работа се обезсмисля. В същото време, ако дизайнерите нарисуват нещо „откачено“ и програмистите кажат „ааа, пич, това няма как да стане“, то и техният труд е бил напразно. Дизайнът е емоция, програмирането е логика, но за да получим наистина добър резултат, трябва да съберем логиката и емоцията на едно място.

И все пак, умеят ли да работят заедно един дизайнер и един програмист, какви качества трябва да притежават те и колко често спорят помежду си, ще се опитаме да разберем още сега.

Днес реших да ви срещна с две усмихнати и чаровни момчета. Те са млади, талантливи и креативни. Знаят какво ИСКАТ, показват какво МОГАТ, но най-важното – правят го ТУК и СЕГА. Удоволствие е за мен да ви представя СТАВРИ и КОНСТАНТИН. Единият е дизайнер, а другият програмист. И двамата са възпитаници на националното състезание по ИТ, информатика и визуални изкуства „Аз мога – тук и сега“, където съдбата ги среща с Кристалин Чавдаров. Момчетата стават не само приятели, но и колеги, първо като стажанти, а след това като неизменна част от екипа на „Киви Дизайн“.

Здравейте, момчета, какво не казах за Вас? Представете ни се с няколко изречения?

Константин: Привет, както стана ясно името ми е Константин Рачев, на 19-годишна възраст. Родом съм от Севлиево, но от около два месеца живея в град София, където ще продължа обучението си. Програмист съм в „Киви Дизайн“ и „Аз мога − тук и сега“. Занимавам се с технологии и уеб от седем години (колкото нереално и несериозно да звучи). Имам няколко награди в сферата, с които се гордея и се радвам, че съм ги постигнал. Голяма част от успехите ми и всичко, което ми се случва в момента, е благодарение на г-н Чавдаров (който продължава да вярва в нас/мен :).

Ставри: Здравей! Какво друго… все още съм на 19 години и скоро имам рожден ден 🙂 Работя с г-н Кристалин Чавдаров и съм част от екипа на „Киви Дизайн“ вече година. Взел съм участие във всички издания на състезанието „Аз мога − тук и сега“, както и в SUPERлятната Академия. От тази година съм и млад член на Организационния комитет и от участник се превърнах в организатор на най-готината инициатива за деца в България. Изминалата година за мен беше едно голямо професионално израстване, благодарение на всички контакти, които създадох покрай „Аз мога − тук и сега“ и благодарение на шефа. От половин година с екип от още „нахъсани батки“ се опитваме да създаден собствен бизнес. Всъщност работим по един проект, който се казва TICKEY и е за модернизиране на градския транспорт. Най-новото покрай мен е, че от скоро работя и в KPMG като графичен и уеб дизайнер. Ииии ще съм първокурсник за втори път 🙂 Този път стартирам „Графичен дизайн“ в НБУ, след неуспешния ми опит да стана инженер по електроника в ТУ. Пожелавам си успех 😛 (… и ние му го пожелаваме :))

Професиите ли намериха вас, или вие тях? Някой насочи ли ви при избора?

Константин: При мен се получи така, че сам се насочих при избора и общо взето никой не ме е търсил. От малък (в момента не съм „голям“) ми беше приятно и забавно да се занимавам с програмиране (под някаква по-елементарна форма) именно заради това не съм се колебал и за секунда, просто работих и работя, за да бъда програмист и да постигна нещо значимо.

Ставри: Ох, сложно. Аз имам страст към много неща. Започвайки от народни танци, минавайки през жичките, компютрите и достигайки до графичен и уеб дизайн. В живота си досега съм минал през полето, ресторантьорството, туризма, актьортсвото, докато се спра на дизайн. Може би вече открих най-много себе си или поне така смятам засега.

Насоката получих първо от учителките ми от гимназията − Мария Кирилова и Мария Георгиева. Стимулът и желанието, това което те кара да работиш над себе си и да се развиваш − от „Аз мога − тук и сега“. Виждайки всички тези невероятни професионалисти на едно място и нещата, които правят…, как решават проблеми и създават внушения, може би затвърди желанието у мен да се занимавам с това.

Разкажете ни как попаднахте в „Аз мога − тук и сега“ и какво се случи след това?

Константин: В „Аз мога − тук и сега“ попаднах още на първата инициатива през далечната 2011 г., когато бях 9-ти клас, ако не греша. Учителката ми по информационни технологии ми спомена за едно ново състезание и всичко започна именно в този момент. Както съм споменавал вече няколко пъти, на въпросното състезание „не сътворих“ нищо, но явно това не ме е демотивирало, а напротив. Три години по-късно бях на същото място, но вече от другата страна, част от лекторите. След тези 10 дена, в които организацията и менторството бяха водещ фактор, разбрах колко сили, а и не само, са нужни, за да се стигне от идеята до продукта. Преди този момент, а и все още, съм участвал в почти всички инициативи на „Аз мога − тук и сега“, без „Походът на вдъхновителите“.

Ставри: В „Аз мога − тук и сега“ попаднах, когато бях 10-ти клас и когато всъщност беше първото състезание. Беше невероятно, беше ново, беше професионално. Как попаднах там нямам ясен спомен, но се сещам, че учителките ми от гимназията дойдоха развълнувани и казаха, че има ново състезание, което ТРЯБВА да покорим 🙂 След това последваха дузина неуморни пътувания от Добрич до Девин.

Доколко важно е според вас дизайнери и програмисти да умеят да работят заедно?

Константин: Изключително! Програмистът не може без дизайнер, дизайнерът не може без програмист, омагьосан кръг. 🙂 За създаването на напълно завършен продукт са нужни много усилия, но не самоцелни. При работата в екип всяко едно звено е наясно със собствените си отговорности и респективно ги следва и спазва. Ако някъде нишката се скъса, проектът пропада. 🙂 А и все пак е хубаво идеите и логиката да вървят ръка за ръка, същото е с дизайнерите и програмистите.

Ставри: Много! Много е важно да има хармония в отношенията между тях, да има здрава комуникация, ясен и за двамата краен срок на проекта и най-вече уважение към труда и професионализма на всеки един от тях.

Случва ли ви се да спорите помежду си, когато става дума за работа? (И, ако да, за какво най-често?)

Константин: Не, не мисля, че спорим често, напротив, работният процес върви гладко. Всеки се съобразява с идеите на другия, въпреки че ми се е случвало няколко пъти да не доизслушвам Ставри и прекъсвайки го разбирам, че идеите ни са идентични. Споровете стоят настрана от работата ни. 🙂

Ставри: Естествено! Та, по време на спор се колаборират двете „изкривени” съзнания, а и току-виж сте измислили и нещо ново. Е, има я и вероятността да се закопаете здраво, но тук вече човек трябва да знае до колко си струва да спори и кога трябва да спре, за да тръгне проектът.
С Рачев най-често спорим за това кога да отидем на работа или кога да ходим да спим.

Кое е най-трудното в комуникацията помежду ви и защо?

Константин: Не съм сигурен, но се справяме доста добре с комуникацията. Последните няколко месеца сме един до друг през повечето време и това се отразява и върху съвместните проекти (в добър аспект). Досега не е имало момент, в който единият да отговори с нещо от сорта на: „Не, не, не, това не може да се направи и няма да стане! Следващата идея!“ Комуникацията ни е на страхотно ниво и към момента се справяме. 🙂

Ставри: Ами ние живеем заедно и нямаме подобен проблем 🙂

Нужно ли е според вас дизайнерът да разбира поне малко от програмиране и съответно програмистът от дизайн?

Константин: Да! За разработката на един качествен проект е нужно програмистът да осъзнава къде са трудностите (pitfalls) от гледна точка на дизайна, като е валидна и обратната ситуация. Но не бива да се прекалява. Единични са случаите, в които човек съумява да балансира програмирането и дизайна на едно равнище, все пак за какво ни е екипната работа?!

Ставри: Определено е важно, за да имаш представа до какво ниво може да се развие проектът спрямо сроковете.
Какви качества трябва да притежават добрият дизайнер и програмист, за да работят успешно заедно?

Константин: Нужно е всеки да е перфектно запознат в сферата си, но е нужно да се вземат под внимание и отговорите на горния въпрос. Успешната работа се определя от мотивацията, усърдната работа по конкретната задача и най-вече от това нито един от двамата да не се възприема за нещо повече от другия, равнопоставеността е важна. 🙂
Ставри: Чувство за хумор, готовност за среднощна работа (не го броя за качество, но мисля, че е важно), креативност.

Защо точно „Киви Дизайн“?

Константин: „Киви Дизайн“ дава много повече от възможността да работиш по проекти, това е нещо, което човек може да върши от вкъщи. Екипът, подкрепата, обстановката, инициативите, познанствата и още… 🙂

Ставри: „Киви Дизайн“, защото кръвта ми е зелена и обичам кивита. 🙂 „Киви Дизайн“, заради хората, защото там се чувствам най-истински, най-свободен и на мястото си, защото растеш и се развиваш с фирмата и колегите си, защото в офиса има топло и приятелско отношение, защото се БАЧКА, защото работим заЕДНО и защото придрямвам на дивана.

Какво ви вдъхновява?

Константин: Работата, успехът, неуспехът, оценката на продукта (пречупена през призмата на потребителите) 🙂

Ставри: Вдъхновява ни успехът, удоволствието от добре свършената работа, вдъхновяват ни редовните ни тиймбилдинги и най-вече се вдъхновяваме, чоплейки семки на терасата, когато г-н Кристалин Чавдаров НЕ е в офиса 🙂
Любопитно ми е, приятели ли сте извън работа? И нужно ли е изобщо да сте приятели в живота, за да сте успешни в работата (доколко приятелството е фактор, който оказва влияние)?

Константин: Да, определено сме приятели в и извън офиса. Както споменах по-горе, последните няколко месеца прекарваме известно време един до друг, докато работим по проекти, а и не само. 🙂

Ставри: Приятели сме, да, и както казах живеем заедно. Може би, за да си успял, не е нужно да си „готин“ с всички, но трябва да си човек. Кой съм аз да казвам какво е нужно и какво не. Аз се сприятелявам бързо, но и качествено, държа на приятелите си. Това е моят начин, но всеки има свой собствен.

Допълнителни въпроси:

Опишете другия с една дума…
Константин (за Ставри):
креативен
Ставри (за Константин): киви

И себе си…Константин: не мога да се опиша 🙂
Ставри: скорпион

Сред приятели минавам за…Константин: отново не мога 🙂
Ставри: готвач

Мислех си да стана…
Константин:
програмист
Ставри: космонавт

А станах…
Константин: програмист
Ставри: дизайнер

Работата е…
Константин:
всичко
Ставри: емоция

От моята научих…
Константин: как да се отнасям към проектите и хората.
Ставри: доста, но има още какво да се желае.

Възхищавам се на…
Константин:
хората, които не се отказват.
Ставри: семейството си.

Натъжава ме…
Константин: животът
Ставри: сесията

Разсмива ме…
Константин: животът
Ставри: Рачев

Добрият екип е важен, защото…

Константин: не е възможно да се справиш сам… с нищо/всичко.
Ставри: улеснява живота

Никога не работя без…
Константин:
цел
Ставри: да спра и изпия едно кафе.

Идеите идват…
Константин:
спонтанно
Ставри: от мозъка?

Блокирам, когато…
Константин: не действам
Ставри: смеся задачите

Грешките са…
Константин:
най-силният мотиватор
Ставри: нормален процес към израстване

Мечтая още…
Константин: за всичко
Ставри: да стана космонавт

Има ли нещо, което не ви попитах, а вие искахте да го кажете?

Константин: Сигурен съм, че от този момент ще ни се случват и ни очакват още по-прекрасни неща, в които да затвърдим постигнатото, а „Аз мога − тук и сега“ и г-н Чавдаров ще вдъхновят и други млади хора, както се случи с мен и Ставри. 🙂

Ставри: Искам да благодаря на г-н Кристалин Чавдаров, че ни събра, че ни търпи и че е винаги зад нас. Поклон.
Благодаря ви, момчета, за това интервю. Пожелавам ви да сте все така вдъхновени, усмихнати, щастливи и успешни ЗАЕДНО − ТУК И СЕГА!