Елза Гоева представя Юбилейна изложба

Откриване 18 март /вторник/ 17.00 ч.     
Галерия „Райко Алексиев”, „Раковски” 125

Макар да е невъзможно в рамките само на едно представяне да се обозре цяло едно творчество, изложбата на Елза Гоева се опитва да представи нейния повече от петдесет годишен творчески и професионален път. В голямата зала на Раковски 125 с повече от 75 творби предимно живопис – масло, рисунки и проекти, се проследява едно разнообразие от мотиви във всички живописни жанрове. Всички те са обединени от единен подход с твърдо заявен собствен стил, граден с години.

В изложбата като цяло виждаме много женски образи в различни състояния. Там присъстват както портрети, отразяващи психологическото състояние на портретувания  така и бързи наброски и скици.  Познат прийом, но с нова интерпретация откриваме в портретите с активен, допълващ фон. Женското тяло също е повод за поредица от пластични търсения. Интимност създават женските фигури, предадени в различни ракурси и женските скулптурни торсове, придобили характера на тежка и плътна материя, поради сложната фактурност на живописния слой.

Централно място в изложбата заема произведение, изобразяващо ателието на художничката и нейната сянка на фона на работния и кът, но тя не присъства  само тук, тази сянка е навсякъде и прозира в отразеното тънко лирично чувство във всяка една творба. 

Не може да не ни направи впечатление, че в залата са експонирани значителен брой пейзажи или по-точно пейзажни мотиви. Сред тях морските мотиви заемат особено място. Самотният морски бряг става отражение и обобщение на вътрешното авторово чувство. Той художествено предава изменящите се регистри на емоцията и настроението. Брегът като преходна зона между водата и сушата е гранично място, което приема най-бързо променящите се атмосферни амплитуди. Превъплъщенията на морето – приемат целия диапазон от състояния – бурно, тихо, спокойно.

Притихнала обител, част от цикъла с манастирски мотиви ни привлича с необичайните гледни точки и с плътния фон, който я отделя от средата и я обособява като самостоен и независим фактор на вътрешното авторово присъствие. Това е мястото, на което можеш да бъдеш близо до Бога. Фонът е чист, лаконичен, предаващ паузата или изолираната среда, така както тя присъства в съзнанието или спомена. И всичко това е изпълнено в пастелни гами, от сложни допълнителни цветове, в нежен и деликатен колорит.
Изброеното до тук ни прави съпричастни на един утвърден автор в българското изкуство. 
Продължителност 18.03 – 09.04. 2008 г