Екатерина Костова за "Свети Никола от залива на подковата" и въпросите с повече от един отговора  -  Интервю

Екатерина Костова за
На празничния Никулден ви представяме Екатерина Костова и третата й книга "Свети Никола от залива на подковата". Тя сама се определя като "журналист по професия, майка по душа", явно и добър писател, в допълнение.

Как се "роди" "Свети Никола от залива на подковата"?
Както се случва с всяко раждане, след износване :) Мислех за историята не девет месеца, а години. Бях я започнала  след няколко прекрасни лета в Черноморец преди още да посрещнем новия век. След това престанах да ходя в градчето. До 2014-та, когато се върнах на същото място. Юли, мъжът до мен, настояваше да го направя, защото виждаше, че се вълнувам от недоразказаната история. Хората, част от чиито истории са включени в сюжета, се бяха променили, разбира се. Черноморец беше различен. Аз - също. Странно е как животът "разказва" нашите лични съдби, вплитайки ги в историите на местата, които обитаваме. Трябваше да довърша това, на което бях сложила начало толкова отдавна.
   
Истински ли е Никола?
И да, и не. Героите в тази книга имат прототипи. Но не търсете строга документалистика (освен в историчекото време, в което се развива историята) в литературния сюжет. Той следва своя логика, а характерите са надграждани именно според нея. Така че в Черноморец Никола не носи това име. Нито жена му се казва Ветка. Но има семейство, може би съвсем не само това, за което разказвам, с история, в която може да припознае не малко от тази в книгата.

Истината е, че във всеки от нас живее по един светец, но ореолът му могат да видят само най-близките му хора. Често това се случва след загуба. И е толкова тъжно, когато осъзнаем, че не сме успели да кажем най-простичките неща на тези, с които се събуждаме и заспиваме. 

Колко време работи по тази история?
Както вече казах, дълго я "носих". Ако бях я завършила, когато я започнах, вероятно щеше да бъде изпълнена с весели моменти повест за семейството на Никола. Щом се върнах през 2014-та в Черноморец, обаче, намерих огромна разлика. Годините така бяха променили хората, с които до сълзи съм се смяла преди това, че романът се разви от само себе си, следвайки целия преход. Самото му написване ми отне около 3 месеца с редакциите.    

Защо имаме нужда да разказваме тези истории?
Защото търсим отговор на своите лични истории чрез тях. Защото ни помагат да видим какво се случва на нас самите. Защото ни карат да спрем да се самовглъбяваме в това, в което успяваме или не успяваме и да разберем, че всеки един човек, когото срещаме, гради нашия личен пъзел, а ние самите не сме нищо повече от частичка от него. И не, не сме главни герои в много моменти от нашата си лична история. В нея дори може да има по някой Свети Никола :)

Кои са читателите на книгата?
О! Бих се радвала читателите на книгата да са много. Мисля, че поколението, което е живяло в социализма (защото част от историята се развива в това време), ще намери неща, които да му напомнят за негови случки от живота, за емоциите му. Децата ни и тези, които се родиха след промените, може би пък ще успеят да разберат малко повече за нас самите. Как иначе да научат защо така силно ни идва отвътре противопоставянето, омразата, идеологизирането на всичко, дори на културата, днес?

Има ли я Екатерина Костова в някой от образите?
Това е романът, в който най-малко ме има. Ако в първите ми две книги хората, които ме познават отблизо, могат да разпознаят къде съм, тук съм просто раказвач. Щастлива съм, че Александър Секулов, който първи представи "Свети Никола от Залива на подковата" пред публика подчерта, че съм успяла в мисията си да оставя историята да увлече читателя без да се усеща нейния автор.

Какво пожелаваш на читателите си?
Пожелавам на читателите изобщо това, което им дава четенето - различните гледни точки в един сюжет - да се опитват да търсят и в живота. Има много повече от една истина за всяко нещо и то е истините на всички, които са свързани с него.

А на читателите на Kafene.bg?

На читателите на Кафене.бг пожелавам да могат да не се отказват никога от един следобед в компанията на черно кафе и книга с ароматите на живота.
реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.

    Дъглас Адамс

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker