Д-р Силвия Борисова – лична позиция по проекта "Да отгледаш ксенофоб"

Д-р Силвия Борисова е философ и ръководител на проект "Да отгледаш ксенофоб"

Принципно избягвам публичните дебати и полемики във Фейсбук, защото в крайна сметка се свеждат до два едноизмерни полюса – на лайкове и реч на омразата, – и с това се губят всички останали нюанси на един жив, аргументиран, конструктивен и добронамерен диалог. Днес обаче съм длъжна да дам отговор на един отказан ми в този смисъл диалог и на една набрана инерция на полюса на омразното говорене и да заявя своята лична позиция тук във връзка с обвинения, отправени към моя колега по проект, който
ръководя, но наред с това и спрямо морални обиди към дейностите и каузите, на които съм се посветила в професионален план. Това за мен е прецедент и не мога да подмина с лека ръка обвинения, които са абсолютно ирелевантни на начина ми на работа.

Става въпрос за проект „Да отгледаш ксенофоб. Застъпническа кампания за толерантно образование”, изпълняван от Политологичен център съвместно с Институт за креативни граждански стратегии по EEA Grants; работя по проекта като ръководител и анализатор на европейски и национални политически, стратегически и програмни документи в контекста на интегриране на социалните ценности на толерантност, недискриминация и гражданска активност в образованието от най-ранна възраст. Вчера бях информирана от журналисти от две медии, че авторите на книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас” (2015) – г-жа Свобода Цекова и г-н Антон Стайков – обвиняват в плагиатство моя колега по проекта, Ани Маринова, която е изготвила работен скрийнингов доклад за толерантност и човешки права в учебното съдържание за начален етап.

Според един от журналистите ставаше въпрос за текстови и визуален материал, според втория – за визуален материал и библиографски списък. Бях поканена в предаването на БНР „Денят започва с култура” по иницииран от авторите дебат. След което, отново по индиректен път, стигнах до публикувана във Фейсбук покана за гледане и взимане на отношение по дебата в БНТ днес от г-н Стайков, която прилагам по-долу.

Изборът на канал за комуникация – медиен в случая, както и нежеланието за действителен диалог въпреки заявеното му търсене – за мен говорят за скрити или допълнителни мотиви, които остават неизказани от страна на обвинителите.

Съавтор съм на цялостната концепция за този проект, разработена в една вече съществуваща изследователска референтна рамка (в България – от 16 години насам) месеци преди публикуването на въпросното издание на двамата автори. Концепцията включва пакет от интердисциплинарни анализи (европейски политики и практики, семиотичен анализ, визуално и текстово учебно съдържание в контекста на интегриране на толерантността и социалните ценности в началното образование), теренно проучване на мнения и нагласи на учители, ученици, директори, родители и експерти по образование, иницииране на публичен дебат между всички заинтересовани
страни и краен официален обобщителен доклад с предложения за реформи по посока на образование, по-толерантно и открито към различието, към индивидуалността, гражданската позиция и към успешната себереализация на децата ни. Проектът е спечелен именно поради иновативния и приносния момент в него на национално равнище – за това свидетелстват не само оценителите, но и социолози, културолози и политолози и други експерти, които са работили по тази проблематика. За мен е нелепо да се пресъчинява по долупосочения начин наименованието на проект, по който работи голям екип от хора с вещина и искрен ентусиазъм в каузата, с
която са се заловили; още повече да се преповтаря мантрата за усвояването на пари, защото по проекти общо-взето само това се правело. Всички сме наясно, че голям процент от работната заетост все по-интензивно се преориентира към проектни дейности – това не значи автоматично, че качественият труд се е превърнал в оксиморон. Също така немалка част от научните ми публикации са достъпни в онлайн пространството и е абсолютно проверимо наясно ли съм със стандартите и стиловете на цитиране или не. – Всички тези лични нападки срещу мен отново сами говорят за двоен или скрит фокус на мотивите на техните автори. При все това разбирам и уважавам правото им на лична позиция, правото им на авторски права, както и положения от тях труд (и заслужен успех) по тяхното изследване – колкото и да не уважават моя.

Текст. В доклада си Ани Маринова ползва следния стандарт на цитиране – БДС 17377-96, като в частта, в която цитира и се позовава на горепосоченото издание, над 10 пъти изрично цитира в препратка под линия авторите, изданието и други детайли; те са отразени и в библиографията – това изцяло беше игнорирано в хода на неосъществения диалог. Никъде в текста тези цитати и позовавания не са обявявани от Ани Маринова за нейни „открития” (А. Стайков). Няма един единствен стил на цитиране в хуманитарните науки в България. Докладът е първи непреработен до момента вариант и авторката има право на нанасяне на редакции и корекции както в
рамките на проекта, така и след него – кавички, начин на цитиране, съдържателно и формално стесняване, разширяване и пр. Наред с това навсякъде в базисната информация по проекта е проверимо, че този доклад не е самостоен, а представлява част от пакет от интердисциплинарни изследвания и като такъв следва да се чете заедно с тях. Никоя от дейностите и резултатите по проекта няма търговска цел и не търси печалба.

Визуален материал. Илюстративният материал в доклада на Ани Маринова е взет от български и чужди буквари, читанки, учебници и учебни помагала за началното образование от І предучилищна група до ІV клас, които представляват учебни помагала за публичното образование, независимо дали са в актуална употреба или в архив; казусът относно скрининга на публични издания с изследователска и/или образователна цел е лесно проверим в Гл. 5 на Закона за авторското право; изследователските проекти следва да реабилитират, а не да накърняват паметта за културното наследство. Обвинението в плагиатство на визуален материал е предявено
по-конкретно заради използване на преработени от Цекова и Стайков репродукции на илюстрации на български буквари, като за тях водеща е направената лично от тях дигитална обработка на пресниманите от публични издания илюстрации.
Каузата толерантност. Плагиатството категорично е проблем на образованието и възпитанието в критическо мислене и креативност, но
наравно с това и в толерантност и уважение към личното пространство и постижения на другия. Най-малките се учат на тези ценности през сетивата, обичта и грижата за обграждащите ги за детския свят и адмирирам усилията на Цекова и Стайков да покажат такива силни в това отношение периоди в издаването на буквари като периода между двете световни войни например; това, че са направили изследването си публично достояние, предполага, че искат техните усилия да стигнат до повече хора. Цитирането и позоваването на книгата им от своя страна предоставя възможност за по-нататъшен самостоятелен прочит и разностранни изследвания от страна на повече читатели, което би трябвало да е и цел на самите автори.

Дебатът. В самото начало на проекта ни имаше тенденциозна националистка акция в социалните мрежи срещу него с политически цели – това е пример за "жълт" PR на принципа на контраста, за сметка на някого. Реферирането и цитирането на даден източник прави обратното – отваря врата за диалогичността, която Ани Маринова на практика е предложила на авторите на „Българският буквар…” чрез своя текст.

Има ред за всеки хаос и ситуация и каквото трябва да се случи по този казус, ще се случи. Продължавам да се придържам и да вярвам обаче не в манипулативната сила на крясъците в медиите и ругатните в социалните мрежи, а в силата на живия междуличностен диалог, който ражда реални решения. Още повече, когато говорим и за спешна нужда от решения по чувствителната тема за интегрирането на толерантността и социалните ценности на уважение към другия в образованието от най-ранна възраст.