"Другата страна на надеждата"

Филмът тръгва по екраните от 12 май и разказва две истории, които се преплитат. В първата срещаме Халед, който е сирийски бежанец. Качил се на товарен кораб, той се оказва в Хелзинки, където официално иска убежище, но без да се надява на особен успех.

Викстрьом е вторият персонаж. Той е пътуващ търговец, който се опитва да продава вратовръзки и мъжки ризи. В един момент обаче решава да зареже търговията и да се посвети на залозите, като така успява да си купи ресторант в най-отдалечената част на Хелзинки.

Когато властите отхвърлят молбата на Халед, той решава да остане нелегално в страната, както правят много хора със сходна на неговата съдба. Той живее на улицата и неизбежно се сблъсква с всякакви видове дискриминация, но също така се среща с готини хора и дори заформя сърдечно приятелство.

Един ден Викстрьом открива Халед да спи в двора зад ресторанта му. Той му помага, като му осигурява място за спане и му дава работа. Викстрьом, Халед, сервитьорката, готвачът и кучето му си заформят едно утопично общество – така типично за филмите на Аки Каурисмаки, в които режисьорът събира различни хора, за да докаже, че светът може и трябва да бъде едно по-добро място.

АКИ КАУРИСМАКИ

Финландски режисьор, продуцент, сценарист, актьор и монтажист, роден през 1957 г. в Ориматила. Работил е като пощальон, мияч на чинии и кинокритик. Заедно с брат си Мика заснема документалния филм "Пътуване около Сайми" и създава продуцентската компания "Villealfa". Носител е на Голямата награда на журито в Кан за "Мъжът без минало", който след това е отличен и с наградата на ФИПРЕССИ за филм на годината и е номиниран за "Оскар" за чуждоезичен филм.

"Роден съм на 4 април 1957 г., но когато бях на 16, гледах "Нанук от Севера" на Флаерти и "Златният век" на Бунюел. Тогава разбрах, че киното може да бъде нещо повече  от "шепа долари". Днес вече не съм сигурен в това. Мисля, че ще направим голяма крачка напред, ако забравим за телевизията, вестниците и интернет и се върнем към кинопрегледите и мечтите, които заедно съпреживявахме с останалите зрители в киното." – казва режисьорът.