Другата Възкресия Вихърова в Ужасните родители

Постарах се да бъда на линия за откриването на Аполония на 31 август 2007 от 18ч. в читалище “Отец Паисий” в Созопол, където театър София се представя с “Ужасните родители”. Нямаше начин да пропусна да видя интерпретацията по Жан Кокто на една от големите в българския театър – Възкресия Вихърова.

Пиесата ни е позната в различни версии и е най-дълго играната постановка на родна сцена до момента. Написаният през 1938 г. фарс (водевил) звучи актуално и до ден днешен. Винаги ще ни занимават взаимоотношенията деца/родители, любовните копнежи и човешките слабости, пресъздадени в една семейна атмосфера. В ролите отлично се превъплъщават Петя Силянова (Ивон), Сава Пиперов (Жорш), Лилия Маравиля (Лео), Искра Донова (Мадлен), Росен Белов (Мишел). Те ни представят по правдоподобен, забавен и оригинален начин страстите, които бушуват в “ужасното семейство”.

Според мен от този сюжет и текст винаги може да се изкара нещо ново, но интересното в случая е представянето на режисьорката Възкресия Вихърова по съвсем нов нетипичен за нея начин. Преди представлението тя се извини на публиката, че поради технически причини отделни театрални компоненти няма да могат да се осъществят. Направена е специална версия за откриването на Аполония, отработена от актьорите само за три дни. Любопитните могат да сверят театралния си вкус със същото представление, което предстои да се постави на сцената на театър “София”.

Сценографията на Зарко Узунов е колоритна – стълби, столове и масичка украсени с листа, множество гирлянди висящи над сцената, скулптури на човешки глави, топчета за пинг-понг разпилени по цялата сцена и внушаващи хаоса, който цари.

Режисьорската адаптация на текста е успешна, с много намигвания (специфичен говор, интониране), подсказки и интересни решения. Например в сцената в дома на Мадлен, двамата влюбени са с пинг-понг топчета поставени върху очите им, които символизират тяхната обърканост. Сюжетните линии се преплитат неусетно и ние ставаме свидетели на различните психологически състояния на героите. Развита е идеята за обсебването, егоизма и инертното поддържане на връзките. Става ясен и процесът, който е довел до това положение през годините.

Като че ли всички в това семейство, обявяващи себе си за либерални, отказват категорично да излязат от своя “панаир” (Кокто употребява тази дума в пиесата си често) и да погледнат истината в очите. Най-болезнено е това за майката Ивон (Софи). Тя е неспособна да приеме промените в живота си и се самоубива. Младата Мадлен – любимата на сина й (облечена в искрящо бяла рокля) е въплъщение на чистотата и все още някаква неувереност в житейски план.

Краят на пиесата е отворен. Представлението потапя в размисъл всеки зрител. Кара ни да бъдем по-искрени и непринудени в отношенията си с околните.

Сподели в: