Драматичен театър „Ст. Киров” – Сливен гостува на софийска сцена

На 23 януари (сряда) 2008 г. от 19.00 Драматичен театър „Ст. Киров” – Сливен гостува на Младежки театър „Николай Бинев”-София с пиесата: „С любовта шега не бива” от Алфред дьо Мюсе

режисьор: Съни Сънински
превод: Ерма Гечева
сценограф: Вечеслав Парапанов
 
Участват: Асен Блатечки, Димитър Живков, Стефан Иванов, Велислав Касъмов, Снежана Рашева, Десислава Пашова, Галина Трифонова, Геновева Крумова
 
„С любовта шега не бива” е една от най-изящните трагикомедии на Луи Шарл Алфред дьо Мюсе. Написана е точно година след края на стихийната му връзка с писателката Жорж Санд. Този факт би могъл да е причината за особения поглед на Мюсе към влюбените герои в пиесата. В какво се превръщат, когато обичат – в жестоки смешници или в смешни влюбени? И тогава, по времето на Мюсе, и сега – в наше време, любовта е една магия, пълна с неизвестни…

В провинциалното имение на един барон, пристигат племенницата му Камий, току-що завършила образованието си в манастир, и синът му – Пердикан, защитил докторат в Париж. Баронът не скрива намерението си да ги венчае. Щастието на Камий и Пердикан изглежда предрешено, но нещата се объркват…

Какво знаем за любовта, която привидно толкова добре познаваме?! Разполагаме ли с всичките отговори?
Може би не?!
А може би, след спектакъла на Съни Сънински, ще знаем малко повече за себе си и за нея…

Спектакълът е номиниран за сценография, за наградите ИКАР 2008.

„Когато в един спектакъл дебютират така уверено трима млади абсолвенти, когато задачата, с която започват творческия си път, е “С любовта шега не бива”, когато салонът е пълен и аплодисментите са продължителни, когато спектакълът спокойно се съизмерва с гостуващите на фестивала софийски представления, тогава е очевидно, че сливенският театър прави своите дългоочаквани стъпки да докаже, че с театъра шега не бива. И така, с ведрост напомняйки за минали славни години, да продължи напред.”

Никола Вандов , вестник „Култура”

„Постановката е на известния със своята изобретателност в игровия подход към драматургичния материал Съни Сънински. Този път той е решил да си „поиграе” и със самия автор, като го постави в стила на друг велик французин, а именно а ла Мариво. Духът на двойственост, на непостоянство и на безброй варианти, с които може да изненада капризната, непокорна на разума и практичните доводи съдба, релативността  в оценките за доброто, безкрайните и неочаквани обрати, които изненадват онези, които си мислят че могат да дърпат конците в сложната игра на любовта и случая… всичко това наистина се родее повече с променливия и несигурен свят на Мариво, отколкото с категоричната присъда на Мюсе. Режисьорът използва този завой в естетиката на автора, за да смекчи предупреждението в посланието на пиесата. В неговата версия всичко е подчертано театрализирано, а героите съзнателно подмладени.”

Наташа Колевска-Куртева, вестник „ Капитал”