Деница Дилова за победата си в конкурса "Нов български роман"

Деница Дилова е големият победител в анонимния конкурс "Нов български роман" на Издателство "Сиела". Ръкописът й, спечелил високата оценка на журито се казва "Непорочна практика". Деница Дилова живее в Разград, работи като главен редактор на „Лудогорски вестник” . В това интервю тя споделя първи впечатления от голямата победа, а ние очакваме с нетърпение романът й, който най-вероятно ще излезе под друго заглавие. Повече за конкурса може да прочетете тук.

Откога пишеш?
От десетина години пиша кратка проза. Имам една издадена книга с разкази – „Тънкости на приготвянето” („Скалино” 2012), а с журналистика се занимавам от осем години.

Изненадана ли си, че спечели голямата награда в конкурса на „Сиела” „Нов български роман”?
Имах предчувствието, че ще бъда в двойката или в тройката на отличените ръкописи. Бях решила, че ще наградят повече романи, заради големия брой участници. Но явно съм се престарала, щом спечелих първото място (смее се).

В какъв жанр е ръкописът ти?
Опитах се да бъде социална сатира. Надявам се да се е получило. Вкарах поток на мисълта на героинята си и случки около живота й. Не мога да определя точно жанра му и може би в това е чарът му.

Сподели нещо около процеса на самото писане?
Писах романа специално за конкурса. Закачливо кръстих файла, върху който работих „Наградения роман” – нали трябва да визуализираме резултата и победата, която желаем 🙂 А ето че, сега стана реалност. Идеите ми идваха по всяко време, включително когато не съм вкъщи пред компютъра, докато правех крос сутрин или се разхождах вечер. Тогава ги записвах на листчета, които пъхах в джобовете си.

Кой е най-верният ти критик?
Много ми помагаше писателят Златко Ангелов, който живее и работи в чужбина.  Две-три мои близки приятелки четяха текста подробно, за да следят за логически или стилистични грешки.

Имаш ли любими автори от съврменната българска литература?
Нямам любимо име, да следя всичко от него и да си го купувам. Оценявам, че най-доброто перо е Милен  Русков. Той е недостижим. Харесвам много един разказ на Милен Колев (ако не се лъжа) от Бургас.

Смяташ ли, че българската литература набира все по-голяма популярност сред читателите?
Да, особено сега с достъпа до Интернет, където се сформират групи за четене, пътуващи книги, споделят се мнения, разменят се книги.

Довърши изречението „Писането за теб е…
Предизвикателство. Нито е начин на живот, нито е смисъл, нито е велика амбиция, успехите ме плашат. Струва ми се, че някой, който получи награда, ще спре да бъде сериозен и ще започне да се разсейва с интервюта, с представяния, които хабят енергия с говорене. Ние, писателите, ако бяхме добри оратори, щяхме да работим друго. Ние сме силни в перото.

Прочетете още:
Деница Дилова и Васил Панайотов спечелиха конкурса "Нов български роман"