Денис Олегов: Успех е да има на какво да се усмихна…

Денис Олегов е автор на сборника „Колелото на историята“ (2017) и на стихосбирките „Римодрасканици“ (2014), „Раздвоението на една душа“ (2014) и „Ледена жар“ (2016). Негови стихотворения са издавани в сборниците „Manu propria“, „Абсент“ и „Содружество“, в списанията „Нова социална поезия“, „Нова асоциална поезия“. Съосновател и първи председател на клуб „Отвъд кориците“.

Кой най-добре разбира поезията – поетът или читателят?

Един текст може да има много значения, така че не всеки го разбира по един и същи начин. Читателят често открива послания, за които самият автор никога не би се досетил. Бих казал, че поезията най-добре я разбира мислещият човек – този, който ще отдели време да анализира какво се крие зад думите и ще извлече някаква поука или полза за себе си от въпросното стихотворение. Същото е и с прозата – ако читателят не приема всичко повърхностно и буквално, то пред него се открива много повече, отколкото при първото впечатление от текста.

По пътя към успеха – от къде минава твоят?

През девет планини в десета (смее се). Не знам доколко се категоризирам като успешен човек, но нищо от това, което съм направил, не е идвало даром. Специално при мен всяка цел се постига по един изключително труден и заобиколен път. Често ми се иска нещата да не се случват толкова бавно, но изкачването на стъпка напред учи на повече търпение и до някаква  степен на смирение. Така че тези стечения на обстоятелствата ме направиха доста по-мъдър и търпелив.

Очаква те ново начало, а какво ще се случи със старите проекти?

Трудно е да се поддържат много неща. Някои от проектите, като „Арлекина и Фантома“ например, се наложи да ги закрия. Други, като вестника на клуб „Отвъд кориците“ тепърва набират сила и ще помагам с каквото мога, макар и от разстояние. Радвам се, че литературният клуб, който създадохме с Божидар Иванов, отдавна не зависи само от нас, а има един чудесен екип, благодарение на който идеята придоби нови измерения.

В момента работя над две нови заглавия, които обаче едва ли ще се отпечатат в близко бъдеще. Предстои ми здраво да поработя, за да мога да развия тези идеи както искам.

Творчеството идва „от звездите“ или е плод на усилена работа?

Ако някой си мисли, че Гьоте е написал „Фауст“ на един дъх, след като е получил прозрение, докато е спал, жестоко се лъже. Всяка творба е плод на усилен труд, като авторът и целият екип зад него (редактор, коректор, художник на корицата) се старае да представи идеята по възможно най-пълния и удачен начин. Разбира се, ако нямаш вътрешен усет, трудно се ражда нещо стойностно, но душевният порив е само началото. След това идва работата на разума – как тези мисли да се подредят и да предадат цялата енергия на посланието.

Какво е успехът за теб?

Мога да кажа какво не е – за мен успехът не е нито пари, нито известност, придобита с простотия и скандали. В най-личен план за мен успех е да има на какво да се усмихна в ежедневието си, като се абстрахирам от целия работен и творчески стрес. По-професионално – за мен успех е да допринасям за развитието на нещо хубаво – било то спортен репортаж, литературна трибуна или интересно събитие. За всекиго понятието има различна стойност. Смятам, че днес, когато постоянно ни натякват колко е лош светът, е успех да има за какво да си щастлив.

Какво послание би отправил към читателите на Кафене.бг?

Винаги да бъдат мислещи личности, които да не вярват сляпо на всичко и да отстояват своето мнение и идеи дори да са единствените, които вярват в тях.