Деликатната живопис на Неделчо Нанев

Неделчо Нанев е художникът, чиято изящна живопис не престава да изненадва и вълнува. Тя е фина и деликатна, съчетаваща изключителния му усет към детайла и цветовата хармония. 

Запечатал е магията на Сахара и българските манастири, на възрожденските ни градове, създал прекрасни пейзажи от натура на различни кътчета от България. Изключителните му познания за цветова хармония, му позволяват да ползва четката като инструмент за виртуозно изпълнение върху платното. Той никога не е преставал да рисува, но поради ангажиментите в киното и благодарение на своята скромност в изявите , творчеството му е до голяма степен събрано и запазено.

Едва в последните години, разполагайки с повече свободно време, Неделчо Нанев показва част от картините си в самостоятелни изложби. Всички пейзажи  на Неделчо Нанев разработват една и съща тематика, вълнуваща го и до днес – неумолимият ход на времето и неизбежния отпечатък, който оставя то върху природата и хората.

В своя творчески път Неделчо Нанев своеобразно преплита професията на художника-живописец и режисьора, оператора, създателя на множество филми. Човек с богата култура, ерудиция, с тънък усет към човешката душевност, талантлив художник с впечатляващо умение да улавя миговете красота и да ги запечата в пейзажите си. Дълги години преподава тънкостите и майсторството на изобразителното изкуство – отначало като преподавател в Института по изобразителни изкуства в Алжир (1971-1974г.), а в Художествената академия в София през периода 1974 – 1991 година.

За себе си казва, че рисуването е неговата детска мечта, която последователно и неизменно осъществява през целия си живот. Дори работейки в киното, не пропуска момента, в който може да се отдаде на магията на цветовете. През 1964 г. снимат филм в Судан. По време на престоя си там, съчетава работата на снимачната площадка със рисуване на пейзажи от страната: хората, сградите в Хартун, природата,  го впечатляват и той полага върху  платното всичко, което го е развълнувало. През 1965 год. представя  в Клуба на културните дейци в София, своя самостоятелна изложба”Судан”, в която включва  нарисуваните  преди това  картини от тази страна и няколко пейзажа от новостроящия се тогава металургичен комбинат „Кремиковци”. Изложбата открива неговият дългогодишен приятел Радой Ралин.

През 1970 г. е втората му самостоятелна изложба в София, на която той показва пейзажи, рисувани по местата, където е живял Ленин. „Представих 43 платна – споделя Н. Нанев – Това е постимпресионизъм в българското изобразително изкуство. В изложбата показах обикновения житейски път на една историческа личност без да влагам политически характер в нея.”
                                                                               
В своя почти 60-годишен творчески път, майсторът на четката и цветовете, е сътворил безкрайно много картини. Според самия него, най-плодотворен се оказва алжирският период от живота му. За това време, за Алжир и пустинята,  той говори с особено вълнение: „Уникалното в моето изобразително творчество е темата „Сахара”.

През 1971 г. заминават със съпругата си за Алжир, където натрупва огромни впечатления от непознатата за един българин земя. Започва да рисува и от вдъхновението му  за три месеца се раждат 70 пейзажа с маслени бои. Със съдействието на  председателя на Съюза на Алжирските художници, подготвя самостоятелна изложба „Алжир – земя и хора”, на която присъства тогавашния алжирски министър на  културата. Той е впечатлен от талантливия български художник, кани го да станепреподавател в Алжирския  Институт по изобразително изкуство. Там Неделчо Нанев преподава на алжирските студенти – „повечето бедни момчета, които трудно успяваха да си закупят така нужните за един художник бои”. Преподава живопис и рисуване. Предава им своите знания за цветовете и те отлично овладяват уменията от трите основни цвята, да получат цялата богата палитра на  цветове и нюанси и с лекота да ги полагат върху картините си.

Докато живее в Алжир, пустинята магнетично го привлича със своята загадъчност. Тук се ражда неговата голяма любов към нея. Направил е хиляди рисунки от Сахара –  с пастели и  акварел, които пази и до днес. Навлиза стотици пъти до 2000 км навътре в пясъците – Тамарасет, Тиндуф, Адрар, за да я опознае и да я претвори върху къс хартия. Един от централните алжирски ежедневници тогава, отбелязва по повод негова изложба: „Един българин опозна Алжир по-добре от алжирците”. През 1977 г. го избират го за Почетен член на Съюза на алжирските художници, за заслугите му в областта на изобразителното изкуство и приноса му към алжирската култура. Алжирските му колеги, художници, често са му признавали, че той е най-дълго пребивавалия в Сахара художник, с най-много рисунки от пустинята. Този период от време  оставя горещ спомен и траен отпечатък  върху него. „Изключително силен творчески период за мен” – заявява художникът. По време на престоя си в Алжир, прави още няколко самостоятелни изложби, от името вече на Българския културен център, със съдействието на неговия директор Мирчо Пашалийски. Прибирайки се в България, оставя в Алжир добри спомени и десетки трайни приятелства, които продължават и до днес.
                                                                                                                                                                                                    Вдъхновен  от пустинята Сахара, след години експериментира с пясък, който полага като   основа върху хартията. Върху тази пясъчна основа се раждат невероятни  акварелни пейзажи. Това е новост – за първи път се показва подобна техника, която Неделчо Нанев представя в София през 1983 год. в самостоятелна изложба: „Времена”, „Патина на времето” и „Настроения”.  Три от тези картини са съхранени в Националната галерия, две са запазени в Градската галерия в София.

През 2003 г. е поканен в Градската галерия на Пловдив да представи  изложбата „Алжир – земя и хора”. През 2005 год., в галерия „Българи” – София, показва около 40 от най-ранните си пейзажи в три цикъла: ”Стара София”, ”Българските манастири”, ”Възрожденските градове”.  В тях  представя темите, които са го вълнували през целия му творчески период. Това са класически пейзажи от средата на XX век, рисувани от натура, с излкючителния усет на художника към детайли и цветова хармония. Светът, запечатан в тези картини отдавна не е същия – неумолимият ход на времето е променил сградите и визията на днешна София, на манастирите, на възрожденските градове. Това са пейзажи за едно отминало време и точно това ги прави още по-ценни.
В галерия ”Богориди” – Бургас, през април 2008 год, в един много труден за него житейски период, Неделчо Нанев открива самостоятелна изложба „Панахида за брястовете”. Рисувал е от натура една голяма, изсъхнала гора от брястове край Кремиковци –  тези дървета силно го впечатляват и той чрез картините си, иска да разкаже на хората за голямото човешко безразличие към природата. Използвайки сложна акварелна техника, художникът постига съвършенна  цветова хармония. Забележителни картини, внушаващи трагизъм, обреченост, тъга. Изсъхнали дървета с обелена кора, с клони, протегнати нагоре,като човешки ръце за помощ. Разглеждайки ги, усещаш безсилие да върнеш към живот опустошена и мъртва гора, задаваш си въпроса: „Можеше ли да не се допусне това?” Такова е посланието на художника към всеки, пожелал да види творбите му. Чрез тях, той желае да даде гласност на един проблем. Картините приличат на лабиринт от дървета, акварелна бродерия на един и същ мотив брястове, но обагрени ту в червено от залеза, ту в синьо и жълто от скритата в клоните на дърветата луна. Една невероятна, завършена колекция. Цветна мозайка, родена от ръката на художника, с участието на водата и цветовете. Това е първата по рода си екологична експозиция в България, която през месец януари 2009 год., по покана на Съюза на българските художници, е показана и в гр. София, в галерията на „Шипка ”6.

По повод откриването на изложбата  в София, проф. Аксиния Джурова казва: „Мъртвите брястове на Неделчо Нанев са перфектни като цветова хармония и това не се дължи на неговата компетентност от дългогодишното му преподаване на теория на цветовете в Художествената академия, нито на особено честото филмово кадриране на творбите му. Те по-скоро привличат с начина, по който той намира пластичен еквивалент на преплетените изсъхнали клони. Картините му са своеобразен, чисто негов живописен ребус, който бих назовала, ако си послужа с езика на поезията, цветна алитерация. Една форма, в която жива и мъртва природа така се преливат, че от липсата на граници между тях, се ражда една нова форма, нова материя, която аз бих нарекла живописна структура, наподобяваща безкрайното движение на плазмата”. През м.октомври 2009 год. „Панахида за брястовете” ще  бъде представена в град Пловдив по покана на Градската библиотека „Иван Вазов”.

Отново в галерия „Богориди” – Бургас, през есента на 2008 год., Неделчо Нанев прави самостоятелна изложба на 40 изящни миниатюри маслена живопис, рисувани в продължение на 50 години. Назовава я „Черноморски изгреви – Тракийски залези”. Това са прекрасни пейзажи, с финни детайли, с много светлина и отблясъци на изгревите край морето, или на залезите в родната му Тракия. „Ставал съм много пъти сутрин и преди слънцето да е изгряло, аз вече съм на брега на морето – споделя художникът. – Стоиш и наблюдаваш просветляването на небето, наближаването на изгрева, лъчите, пробиващи облака, появяването на слънцето. Трябва да хванеш върху платното точно този миг, който трае няколко минутки, защото после вече е късно – мигът е изчезнал, магията на изгрева е свършила.” Може би, защото е нужен изключителен усет  да уловиш и пресъздадеш мига, картините на Неделчо Нанев, впечатляват с умението да предаде блясъка на светлината, отражението на лъчите във водата, небето, брега, поляните, гората. Деликатно, прецизно, завладяващо пресъздаване.
              
Първата изложба на галерия „Аспект”, гр. Пловдив за 2009г., открита през февруари, е доста необичайна, поради насочеността й към съвременото модерно изобразително изкуство. Решението на галеристката Олга Петрова да представи класически живописни платна от средата на миналия век е своеобразно предизвикателство към нейната публика. Този неин избор се дължи до голяма степен на личните впечатления и контакти с Неделчо Нанев. Изложбата в галерия „Аспект” не случайно е под мотото „От ателието на художника” – Олга Петрова е сред малкото хора, допуснати от художника в неговата лична територия. Сред грижливо пазените през годините картини двамата подбират най-добрите и характерни за него творби от периода 1959–1969 г. Ранните пейзажи на Неделчо Нанев бележат насоката на цялото му творчество. Въпреки, че в годините той не е чужд на доста стилови и жанрови експерименти, класическият пейзаж, рисуван от натура, си остава неговата голяма тема. В тази изложба са представени предимно платна от родния край на художника – Тракийското поле и Средногорието, любимите му планини и исторически места на България. 

От няколко години, Неделчо Нанев живее в с. Черноморец. Разказва, че с морето съдбата го е свързала чрез един филм („Любимец 13”), а след  това, чрез една жена – завинаги. Където и да е пътувал и живял, винаги се е връщал в къщата на морския бряг. Сега е тук, защото е заобиколен от спомените си за добре изживян семеен живот и заради силата на морето, което винаги успява да го зареди с енергия.

Вижте още:
Картините на Неделчо Нанев