Дебютна книга от Георги Савов

Никога не е късно за дебют. Свикнали сме да не забелязваме късните дебюти, но пък когато това се случи, творбите остават трайна следа в литературата. Един такъв дебют е книгата на Георги Савов "Бог и гадното копеле", изд. Skyprint.

Историята в романа
Щастлив и безгрижен, двайсетгодишният Фипо прекарва дните си в приятно безделие. Докато гребе с пълни шепи от живота, младият мъж ненадейно открива, че може да получава сведения за бъдещето, а източникът, колкото и да е невероятно, се оказва Бог. Съвсем скоро обаче лекомислието и безразсъдството му стават причини Филип да изгуби безценната си дарба, а с нея и шанса да запази любовта си. Лутайки се в търсене на изход, той отчаяно се опитва да чуе отново Божия глас.

Авторът споделя:
"90-те години бяха славно време, особено началото. Време на надежди и своеобразен възход, в което беше възможно дори да станем световни шампиони по футбол. Тогава обръщението "копеле" все още се употребяваше, макар че, доколкото си спомням, го използвахме и доста по-рано. А заглавието излезе от текста. Докато пишех книгата, работното ѝ заглавие беше "Надбягване по второкласни пътища", но хората, с които говорих, не го харесаха. Според мен то беше добро, все още се чудя дали не трябваше да оставим него. Каква е ролята на Бог в цялата история? Ами това не е точно Бог от Библията, на когото палим свещи в църквата. Затова и много се колебах дали да оставим християнския кръст в средата на буквата "О" на корицата. Бог в книгата е моралът, който носим в душите си. Той ни възнаграждава, когато не нараняваме другите, и ни наказва, когато се правим на луди и го пренебрегваме. Тогава бумерангът се връща и ни удря право в челото. Винаги става така, неизбежно е".

Мнението на читателите:
"Отдавна не бях попадал на автор, който, без да се прави на постмодернист, изящен стилист или всезнайко, по най-баламския начин ме накара да изчета романа му от първата до последната страница и да пожелая да очаквам продължението. Той сякаш съвсем лекичко ме бе хванал за пеша и ми бе казал: "Ела за малко да чуеш една обикновена история." И аз го бях последвал, без да се дърпам. Познавам автора, макар и под вънкашност съща, но под име друго, ала не съм допускал, че има дарбата на толкова увлекателен разказвач. При това още в писателския си дебют "Бог и гадното копеле". Явно човекът дълго и мълчаливо се е готвил и много внимателно е наблюдавал какви грешки се допускат в прощъпулниците, та да ги избегне в своя. Винаги съм знаел, че е по-добре да си затваряш устата и да си отваряш очите. Е, направил го е.

Историята, която Георги Савов ни разказва, е една от хилядите на млади българи, ударени с чука на демокрацията изневиделица, без предварителни психологически увертюри и тичане на място за загрявка. Тя, ДЕМОКРАЦИЯТА, дойде и цапардоса всекиго различно. И точно от това различие навярно е дошъл творческият гъдел, подтикнал Савов да седне пред клавиатурата. Всички, или поне по-възрастните, видяхме начините и средствата, гърчовете и фликфлаците, чрез които някои, довчера наши спътници в раздрънкания обществен транспорт, се озоваха в лъскавите превозни средства от частния. Ала и до ден днешен като че ли не се питаме достатъчно настойчиво: На каква цена стана това? С какво се разделяш, когато смениш колата и живота си? И нерядко не се ли озоваваш в оная, най-бавната, пред която стократно предпочиташ раздрънкания автобус от миналото? И може би най-важният въпрос: докъде човек е редно да стигне в името на любовта си? "Бог и гадното копеле" е книга, която се чете бързо, но се осмисля постепенно. Тя е като кратък виц, на който се разхилваш, но който после те държи дълго време и те удивлява със своята простота и истинност. След прочита й се сещаш не само за публично известните гадни копелета, но и за гадното копеле в себе си, довело до безчинствата на първите. Голямата подмяна в нашия живот бе възможна само благодарение на множеството малки подмени, които всеки от нас – явно или скришом, съзнателно или от глупост – позволи да се случат първо с него, а после, в по-голям мащаб, и с избраниците му. Как беше – пътят към ада е постлан…? За тези добри намерения, за съвестта и за пропилените години живот са същинските терзания на Георги Савов. Умишлено не преразказвам сюжета, за да държи утре читателя така, както държа вчера мен. Но твърдя, че в този роман Бог не е само в отделените за него пасажи. Неговата сянка и взор са навсякъде в повествованието – невидимо, но неотменно. Не назидателно, а спасително. Защото и най-гадните копелета някога са били малки ангелчета, вкопчили се в ръката на майка си, докато са правели първите си несигурни крачки по тази хлъзгава земя".
Иван Голев

"Георги Савов е съвършено непознат на днешните ни читатели, но всеки, който се гмурне в небето на тази книга, ще поиска веднага две неща: да прочете нейното продължение и да узнае повече подробности за този писател, разказващ с изумителна лекота. "Бог и гадното копеле" е роман със силна тяга и оставя дълга диря в душите ни, която с времето не само не ни оставя на мира, но и продължава нежно да ни гложди с необяснимата си гузност. Сякаш героят Филип ни е роден брат или истински приятел от детските години. И сякаш в тази любовна история, с отворен финал, живее и някаква нечиста частица и от нас…"
Румен Леонидов

"Това е остросъвременен и пределно актуален български роман…"
Проф. Михаил Неделчев

"Убийствен дебют. Типичен черен роман, в който мнозина ще видят себе си"
Весела Прошкова