Да предпазим децата от пасивно детство – разказва книгата "Геният на играта"

Как да предпазим съвременните деца от пасивно детство и да разбудим „нравственото им въображение“съветва британският лектор, детски учител и специалист в сферата на ранното детство Сали Дженкинсън в книгата „Геният на играта“ (ИК „Изток-Запад“).

Днес, когато повечето деца прекарват детството си на стола пред компютъра или с вперен в телевизора поглед, когато все по-рядко виждаме момченца, ритащи топка и момиченца, скачащи на въже, детството на идните поколения изглежда някак пасивно в сравнение с това на предните. В книгата „Геният на играта“ (с подзаглавие „Празникът, наречен детство“) британският лектор и детски учител Сали Дженкинсън разглежда моралните цели на играта и обръща специално внимание на въпроса: Как играта разбужда т. нар. нравствено въображение на детето?

Изданието е ценно ръководство за оцеляване за възрастния, който е посветен на каузата на детството в днешния свят, и същевременно е своеобразна покана към всеки да си спомни собственото детство. „Геният на играта“ е мултидисциплинарен и научен анализ на съществуващите изследвания и силен аргумент за важната роля на играта за човешкото развитие. Книгата отхвърля тривиалността на играта – пораждаща се от задължителни инструкции – и презрително я окачествява като „полуфабрикат“.

Дженкинсън, специалист в сферата на ранното детство, разглежда социалната и емоционалната роля на играта, работата на детето в областта на съчувствието и солидарността, съвременните играчки и площадки за игра, въпроса откъде идва игривият дух на хлапетата и др. За целта Дженкинсън се позовава освен на личен дългогодишен опит, и на авторитети като Ерих Фром, Януш Корчак, Маргарет Лоуенфелд, Тина Брус, Киърън Игън, Алберт Айнщайн и др. Тази тежка артилерия от доказали се специалисти, отправни точки и аргументи е сполучливо отразена в редица илюстративни примери за детска игра, изпъстрили изданието.

„Геният на играта“ не съдържа набор от инструкции или правила как да осъществим прехода от млади към стари, от малки към големи, от деца към възрастни, от неможещи към можещи и от неграмотни към грамотни.

Книгата е контрапункт на множеството съвременни публикации, целящи да дадат определение на ролята на детската игра в образованието с аргумента за ранни постижения и повишаване на успеха в училище. В нея са посочени много от важните моменти, през които читателите преминават, вървейки по стъпките на децата, които простичко следват пътя си, без да имат ни най-малка представа накъде ще ги заведе той.