Данчо Петков: Със съкращения

Часове преди да представи официално новата си книга "Със съкращения" в днешната среща на Лигата на разказвачите, Йордан Петков  бе така любезен да разкаже за Kafene.bg някои любопитни
неща за себе си.

Кое съкращаваш най-често?

Ами времето, напоследък. Опитвам се да си открадна минути от всичко, което обаче се оказва високо неефективен метод.
Иначе гледам и да се изолирам от определни неща, които се случват – oт новините, например..

Много съкращения ли имаше по книгата? Колко време я писа? Кое те провокира за нея?
Съкращенията бяха достатъчно, но и необходими, което е по-важно.
По-голямата част от писането на включените неща беше миналата година.
Не съм бил провокиран да я напиша и тя не е отговор на някакъв наболял социален проблем или остра социална ангажираност. Пишеше ми се, исках да пиша и се стигна до нея.

Ангажиращо ли е да си внук на голям творец?

В случая, в който хората излишно търсят сравнение.
Но не е ангажиращо. Хубаво е.

Какво четеш в момента?

Уди Алън, Булгаков.

А пишеш ли нещо?

Курсови работи.
Иначе – сега не, скоро – да.

Има ли нещо, което ти помага / кара да пишеш?

Абсолютно всяко нещо, което виждам и чувам – по улицата, на работа, в трамвая, в баровете. Улици и хора, истории от типа «един приятел на един приятел ми каза…», напоследък – София.

Как си представяш читателя на книгата ти?
Много готин. Не се занимава с глупости, но той сам си знае какво означава това.
Без превземки и уговорки, с достатъчно, но не и излишно самочувствие.
Сигурно градски човек, не знам.

Какво си пожелаваш след “Със съкращения”?

Още едно, от същото.

А какво си пожелаваш за промоцията на книгата довечера?

Да има и хора, които не познавам.