Дамян Яков: Кога българските политици ще премахнат данък „Четене”?

Срещаме се с Дамян Яков сред градския шум на забързаната София, в един по майски прекрасен ден. Темата ни са, разбира се, книгите. И няма как разговорът ни да не е разгорещен, да не включва емоции и поне малко мечтание.
Разговорът ни е дълъг и важен. Отделили сме го в няколко поредни порции.

Къде са книгите в твоя живот, личен и професионален?
Моят живот е свързан с книгите. Неведнъж пред приятели полу на шега-полу на истина съм твърдял, че съм посветил живота си на книгите и се опитвам да превърна хобито си в работа. Това означава, че цял живот аз не работя, а съм в дълга интелектуална ваканция. Така възприемам света на книгите и себе си в този свят.

Не е ли уморителна тази дълга интелектуална ваканция? Как успяваш да продължаваш години наред?
Всъщност уморително е усещането, че в света на книгите, ако бъдем по-точни и говорим с икономически категории, в малката индустрия, каквато е книжния сектор в България, има особености, които отличават този сектор от начина, по който се развива книжната индустрия по света. За съжаление отдавна сме забравили какво е държавен подход, държавна политика в сферата на книгоиздаването. За европейски стандарти в книжния сектор – в книгоиздаването и книгоразпространението чуваме само от време-навреме . Опитваме се резонанса на това, което става по света, да стигне до умовете на политиците, защото от тях зависи много. Знаем, че културните политики се правят от политици. Браншовите организации, икономическите субекти в един отрасъл могат да поставят искания, да пращат някаква информация, но те не взимат решения.
Говорим за едни и същи неща от двадесет години. В Европа има стандарт, според който книгите принадлежат на една привилигирована група от стоки, върху които има редуцирана ставка върху данък добавена стойност. Това е нещо, което би трябвало всички в България вече да са го чули. Европейският стандарт на тази редуцирана ставка е от 5 % до 7 % като има страни, където на книгата се гледа като на особена ценност и в тях данък добавена стойност върху книгите е нула. Това означава, че данъкът, който издателят плаща по време на производството на книгата след това му се връща. В крайна сметка това е данък, който плаща крайният читател. Това наистина е данък „Четене”. Този данък издателят е длъжен да прехвърли върху крайния потребител, т.е. върху читателя. Трябва да сме наясно, че не толкова издателите са ощетени, а българските читатели.
Знаем, повтаряме, опитваме се до умовете на нашите политици да стигне и още нещо. А това е, че има европейски норми за организацията, съществуването и финансирането на публичните библиотеки. Навсякъде в Европа има действащи закони за библиотеките. През 2009 г. в България беше приет такъв закон под натиска на хората, заети в частния и публичния книжен сектор. Това са хората, свързани с публичните библиотеки, читалищата, с книгоразпространението, книгоиздаването, преводачи и автори. Това стигна до ушите на нашите управляващи и законът беше приет. За съжаление обаче този закон остана абсолтна куха рамка, защото той не може да функционира без норми и стандарти за финансиране на библиотеките.Т.е. отново намирането на пари, които да осигурят не просто и само мизерните заплати на няколкото човека, които работят в библиотеката, но и цялостното функциониране на тези институции като съвременни информационни центрове, се превръща в истинско приключение. Много е трудно да се намерят пари за един наръч нови книги! Свързано е отново е разговори с Министерство на културата, отново ходене по мъките докато се стигне в крайна сметка до някакво смислено решение. Всичко това се прави не съгласно този закон, а на конкурсни начала, ако остане (изпадне) нещо от бюджета. Т.е. предвижда се, че ако остане нещо от бюджета, може би, ще бъдат дадени някакви пари за библиотеките.
Има и друга норма, която навсякъде по света действа, особено в така наречените малки страни, малки икономики, които обаче по някакъв начин държат да запазят своята културна идентификация. Навсякъде в тези страни, като се започне от Гърция, Испания, Каталуния като част от Испания, Франция, дори Турция, има политики, насочени към поощряване на националната литература и оттам – на националната книга. Откъде-накъде ще се поощряват и спонсорират български автори, български преводачи, хора, които превеждат от български! Обяснявам веднага – прави се, защото лесно човек може да стигне до извода, че да изпратиш една книга на добър български автор на немските читатели, но не такава, каквато те очакват да прочетат за източноевропейците, че източноевропейци са до един мафиоти, че там всичко е корупция, че там всичко е така да се каже измет, която не трябва да бъде допускана в нашите светли територии, а истинска, дълбока, смислена българска литература. Тя може да бъде подбрана от българи, които добре познават какво се случва в нашия скромен литературен живот. Изпращането на такава книга може да се сравни със строеж на мост, това е изпращането на изключително добро послание до хората на този свят. Вместо да научават за България само от криминалните хроники, те могат да научат много повече за нашата страна и за нашия народ, за младото поколение, за проблемите му. Да познаваш един човек, един народ, означава този народ да бъде за теб прогнозируем.
Тук веднага правя следваща крачка – какво повече е нужно на човек, който иска да инвестира. Ако той иска да инвестира, той се нуждае от прогнозируемост. Инвеститорът, който има намерение да вложи някъде, където и да било, парите си, се нуждае от точна прогноза на мястото, на хората, на работниците си, на политиката. Ето защо най-добрият инвестиционен климат в страна като нашата, се създава с такъв тип културни послания. На едно от първите места в тях стои българската книга и литература. Ето защо държавна политика в сферата на културата означава и държавна политика в сферата на подпомагането, задържането на българската литература и представянето й пред целия свят.
Когато си говорим за всички тези неща, моята интелектуална ваканция се прекъсва и аз, не че работя нещо смислено, но се притеснявам като всеки нормален българин и като всички хора, които мислят по тези въпроси, които по някакъв начин прекарват времето си в книжния свят в България.

/следва продължение/

Вижте още в kafene.bg:
Дамян Яков: Кога българските политици ще премахнат данък „Четене”? /II част/
Дамян Яков – Начини да се приобщим към книгите