Гореща среща с четяща жена

Александра и Николай взеха участие в "Поетично кафене" на тема "Горещо", което се проведе на 14 юни в галерия "Антракт". Те излязоха заедно на сцената, за да прочетат в диалог своята кратка проза, завършваща с горещо многоточие. Тексът е без заглавие, но го представяме тук с името "Гореща среща с четяща жена".

Тя ми звъни, за да ми каже, че ще дойде след час. Аз съм забравил за това. Сядам, пиша нещо и преглъщам препинателните знаци с вино. След около час почти съм изпил бутилката и изхвърчам до магазина още (знаейки, че всяка уважаваща Времето Четяща жена ще закъснее поне с 10 минути). Вече със зачервени бузи взимам две бутилки червено вин ои някакво вносно сирене (просто защото ми е харесала опаковката). Прибирам се, качвам се, влизам, оставям нещата и Тя ми звъни, че е долу. Слизам. На половината път се сещам, че съм оставил ключовете на хладилника, а долу се заключва. Връщам се набегом. Спъвам се в предпоследното стъпало, но понеже съм ловък, не успявам да падна. Слизането е лесно. Отварям виновно, а Тя стои със замръзнал нос пред входа. Прегръдка след вратата. Странно. Не е парфюмирана, но ухае на душ гел с нар. Познавам го, защото и моят е такъв. Горе е тихо и светло. Взимам палтото й и я изпращам до радиатора да си стопли носа. Пускам тиха музика. Докато търся тирбушона тя вече е нарязала вносното сирене. Сядаме на земята.

– Наздраве!
– Наздраве за хляба, солта, меда и скъпите хора!
– Писал си нещо май?
– Ъъъ…, всъщност да.

Тя взима листа, покашля се и зачита на глас:

– Скъп човек се посреща с хляб, сол и мед. С какво се посреща Четяща жена? Въпросът е ужасно глупав, но…
– Недей на глас, моля те.
– Защо не?! – и го поглеждам изпод вежди.
– Нали не искаш всички да разберат.

Последва мека усмивка и Тя отново потъва в текста. След няколко минути спря, сгъна листа на две, после още на две, остави го на земята, изгаси лампите, увеличи музиката повече от необходимото, остави мониторът да свети, отпи глътка вино и…

Прочете още:
Поезия с горещо многоточие