"Големите парламентарни циркове" – първа книга на новото издателство "Litus"

В своята нова книга „Големите парламентарни циркове. Хроника на скандалите в Народното събрание“ (пилотно заглавие за ИК "Litus") журналистът от в-к „24 часа“ Росен Тахов проследява куриозни, невъобразими и направо абсурдни сцени и епизоди, случили се в българския парламент.

Росен Тахов е литературен историк, публицист и преводач. Роден е през 1959 г. в София. Завършва българска филология и история в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Литературния институт при БАН и във вестниците „Народна младеж“, „Пулс“, „Поглед“ и „24 часа“. Дълго време живее в САЩ. Автор на монографиите „Големите български сензации“ („Изток-Запад“, 2005) и „Книга на гениите. Коментирани текстове на големите български графомани“ („Изток-Запад“, 2011). По книжарниците вече се появи и новата му книга – „Големите парламентарни циркове“ – своеобразна хроника на скандалите и куриозите в българското Народно събрание, на големите панаири. Тя събира най-зрелищните изпълнения, случили се между стените на дома на демокрацията от Освобождението до наши дни: от палача на Васил Левски, избран за депутат през 1879 г., до избора на Делян Пеевски за депутат през 2013 г. Изданието проследява и знаменити събития, като процеса по издигане на сградата на Народното събрание, приемането на правото на жените да гласуват от 1938 г., зараждането на някои партии и др. Това е книга за националните ни резили в най-високата държавна институция, превърната в панаирджийско зрелище.

Книгата на Росен Тахов е документално четиво. Изградена е върху стенографските протоколи на Народното събрание, лични дневници, спомени на съвременници, исторически монографии, юридически изследвания. Подкрепена е с множество илюстрации: снимки на главните действащи лица, както и на места, където се разиграват техните сблъсъци; материали от нашата преса, както и от западни медии, карикатури на видни художници хумористи, писма… За улеснение изданието е придружено и от хронологична таблица, а също и от именен показалец, тъй като хората, взели участие в „Големите парламентарни циркове“ не са един и двама. Мнозина от тях са се сдобили и с особено цветисти прякори и прозвища, които не са пропуснати. Но това, разбира се, не са единствените им придобивки. С парлива нотка авторът припомня:

„За народния представител е вредно да живее натясно. Ограничената територия потиска мозъчните му клетки, които са призвани да работят за благото на отечеството. „Дай на птицата небе, за да полети!“, казвали древните. На народния представител са нужни небеса, в които да размахват криле родолюбивите му мисли. По тази причина българският депутат не обитава гарсониерки, а просторни палати.“
Книгата поставя начало на нова издателска марка – „Litus“, – в чиито планове влизат автори като Дашиъл Хамет, Чък Паланюк, Дейл Карнеги, Майкъл Луис, Джоузеф Мърфи, Наполеон Хил…

Откъс от книгата:

Кокошки цвъкат
в пленарната зала Носачки снасят в ложите,
петел кукурига на полилея

Пернати постилат с килим от курешки Народното събрание през 1879 г. В зората на българския парламентаризъм святата ковачница на закони е обиталище на надути петли и кресливи кокошки. Денем птиците щъкат около камарата, а през нощта слугите нелегално ги вкарват в заседателната зала. Така хайванчетата хем дремят под покрив, хем апаши не могат да им посегнат.
А по онова време из столицата плъзват кокошкари, които дълги години тормозят стопаните. „Някой си Христо Петров, родом от Турско, безделник, бил се опил и влязъл в една непозната къща в ул. „Мержанска“ с цел да краде кокошки. Той бил уловен от стражаря и задържан в участъка“, съобщава „Софийски общински вестник“.
Хрониката е от 1889 г., когато Народното събрание вече има собствена сграда. Десетилетие по-рано депутатите са подслонени в дъсчена постройка, скована в южната част на Градската градина. Когато за първи път я вижда, Константин Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък. На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: „Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.“[1]
Байрячетата ориентират чужденеца. „Това ще да е навярно Народното събрание“, правилно отбелязва той. Скоро обаче Иречек разбира, че не е бил далеч от истината. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че вътре тайно се въдят кокошки.
Издайничеството е сторено на 23 февруари 1880 г. Видният историк хроникира:
Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова, – Тъпчилещов, Кекеров, Безеншек влезли, петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т.н.
Д-р Димитър Моллов е пионер на родното ни здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек – на българската стенография. Никола Тъпчилещов пък е търговец и благодетел. Като вижда курешките, той почва да кърши ръце и простенва: „Какво обезчестение на това свято място!“
Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. „Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли“, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Христо Кекеров. Той е родом от Сопот, преди Освобождението събирал опит в румънската армия.
Макар че кокошото ято е завъртяно на шиш, случаят рецидивира. Парламентарната прислуга продължава да използва камарата за курник. Налага се Безеншек пак да показва ловни умения. Една нощ словенецът прави втора хайка. Този път той действа сам. След акцията Антон разпраща пернатите като армаган без оглед на политическите убеждения. По кокошка получават либералът Петко Каравелов, консерваторът Григор Начович и руснакът на българска служба Владимир Роге.
Под покрива на Народното събрание нощували различни породи. „У нас има представители почти на всичките кокоши породи с прост гребен, понеже турците са любители на кокошките, та са докарвали всевъзможни породи за подобрение на местните“, пише орнитологът Димитър Бойкинов.
[1]       За сградите на Народното събрание вж. Най-скъпото зрелище.

P { margin-bottom: 0.08in; }

Повече за Издателството:
„Litus“  ще се съсредоточи в издаването на художествена и популярна литература за широк кръг читатели. В издателския му план влизат автори като Дашиъл Хамет, ЧъкПаланюк, Дейл Карнеги, Джоузеф Мърфи и Наполеон Хил.

Издателството се помещава на адрес София, ул. „Христо Ценов“ 9-13 (до Paradise Center на бул. „Черни връх“ 100), където е и новият офис на „Изток-Запад“. От средата на месец май „Изток-Запад“ ще отвори и фирмената си книжарница на същия адрес.

За всякакви въпроси, свързани с издателство „Litus“, можете да се обръщате към Нора Величкова на имейл litus.bg@gmail.com.