Гложенският манастир – манастирът-замък

Един от най-интересните и живописно разположени старопланински манастири е Гложенският “Свети Великомъченик Георги Победоносец”. Той не е сред големите български манастири и за разлика от останалите не е закътан в пазвите на планински вериги. Приличаща на замък, Божията обител е кацнала на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Манастирът се намира на 870 метра надморска височина. Разположен на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, висок 1 095 метра надморска височина, и на 3 км югозападно от село Гложене. Манастирското братство се състои от черква и жилищни сгради. Последните сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък.

През 1230 г. княз Георги Глож със своята войска участва в битката при Клокотница и помага на българския цар Иван Асен II да разгроми византийския император Теодор Комнин. След успешния край, в знак на благодарност българският владетел му разрешава да се засели с хората си по тези земи. Основава селище, което и до ден днешен носи името на фамилията – Гложене. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село – на левия бряг на река Вит. Неслучайно Георги Глож се заселва на това място. Точно тук е била намерена чудотворната икона на Свети Великомъченик Георги Победоносец, която била изчезнала от Киев. Княз Георги Глож решил, че по Божия промисъл и по волята на Свети Георги на това място трябва да бъде манастира. В негова чест князът издига, на левия бряг на река Вит, укрепено селище и започва строеж на манастир и църква Свето Преображение. През 1250 година бил построен манастирът, който просъществувал без да е превземан и опожаряван до 20-ти век. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, труднодостъпна скална тераса. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. Просечник, изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата.

Според легендата един ден стените на манастира започнали да се рушат по необясним начин и чудотворната икона отново изчезнала. Дълго време не могли да я открият. После иконата, носена по божие вдъхновение, била намерена на клоните на едно дряново дърво на източния край на високата и непристъпна скала под връх Камен лисец. Зарадвали се, че са я намерили, жителите върнали иконата на мястото й в църквата, намираща се в крепостта Градището – Кулата. На другия ден те с тревога разбрали, че иконата отново я няма. След нови многодневни търсения я намират на клоните на същото дряново дърво. И така три пъти изчезвала и се появявала чудатата икона на Свети Георги. Сега тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.

Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници откъм спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. Развалините на този манастир и до ден днешен се виждат в местността, известна под името Градището – Кулата, която се намира в подножието на скалата, върху която е разположена сегашната божия обител. При разчистване на руините на старата черква до подпрозорния камък на олтара, в основите на каменния зид на самия ръб на скалата са намерени корени на дряново дърво и десет позлатени копчета. Предполага се, че тези копчета са били на княз Георги Глож. Това са безспорни доказателства, че тази легенда е историческа истина.

Манастирското братство пострадва при двете земетресения през 1904 и 1913 година. През 1928 година при силното Чирпанско земетресение каменната църква, просъществувала над 700 години, бива напълно разрушена.

Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището му. Този тунел фигурира още през 13-ти век. Тогава е бил направен да свързва този манастир с другия, който се е намирал долу под манастирската скала. Този тунел е съчетан и с пещери, но в момента тунелът е зазидан и представлява само помещение, чиято дълбочина е около 3 метра. По-късно тази дупка е станала скривалище на апостола Васил Левски. Манастирът му е бил като централно място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били приятели от Сопот.

Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.

В комплекса на Гложенския манастир се предлага настаняване – цената е 7 лв./легло в двойна стая, а храна може да намерите точно пред манастира, в една тераса в битов стил, където може да опитате боб и зеле по манастирски, скара и други интересни гозби. Относно пътят – отбивката за Гложенския манастир е близо да гр. Ябланица по главния път София – Варна. След малко има разклон за с. Малък Извор, след което следват около 5 км по живописен черен (равен и хубав, но за съжаление тесен) път, с отвесни скали от едната и пропаст от другата страна. Гледката там е невероятна, както и архитектурата. Ще перифразирам една известна фраза: Виж Гложенския манастир и чак тогава умри.