Галин Стоев: Другата реалност трябва да ни върне към нашата, но променени

„Другата реалност има смисъл само, ако ни върне към нашата, но променени“ – това каза театралният режисьор Галин Стоев на среща-разговор в НДК.

Галин Стоев, който от години живее в Париж, но редовно се връща в България, сподели в препълнената зала 4 на НДК идеите, вижданията и преживяванията си за театъра, общуването и силата на споделената енергия.

„И досега не мога да обясня защо избрах да се занимавам с театър. Започнах почти несъзнателно. Често ме е вълнувал въпросът за общуването. За първи път моят професор Крикор Азарян ми обърна внимание върху природата на общуването. Всички ние се опитваме да осъществим контакт един с друг, но често средствата, с които разполагаме водят по–скоро до объркване. Усещах, че чрез театъра може да се намери по-добър проводник за комуникацията. Затова и той е най-очевидната клопка за мен“….„Когато си режисьор разполагаш с много мощно средство за производство на смисъл. То може да избухне в ръцете ти или да не се включи, когато трябва…“, допълни той.

Според Галин в театралните салони ще идват все повече хора, които ще търсят съзнателност в общуването – на фона на условия, в които обществото инвестира енергията си на грешните места.

Другата идея, която вълнува режисьора на „Комедифрансез“ е възможността зрителят да гледа активно, да „създава гледаното, а не да го консумира“. Според Галин Стоев това става само, ако навлезеш в интимното пространство на публиката и я направиш съавтор на произведението. То може да не е естетически процес, но е акт на пределна откровеност, чрез който ставаме едно цяло, което е
изначалното ни състояние, уверен е Галин.За него подобно преживяванеи е свързано със спектакъла „Фантасмагории“ на Теди Москов, който той е гледал многократно в НДК.

Режисьорът готви и филмов проект, който трябва да започне да се снима през лятото. Автор на сценария е драматургът Яна Борисова – директор на ТЕАТЪР “АЗАРЯН” в НДК

Повече за Галин Стоев:
Роден през 1969 г. в град Варна. Завършва актьорско майсторство и режисура при проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1994). Днес той живее между Брюксел, Париж и София.

Следдипломни квалификации: Академия Schloss Solitude в Щутгарт 2001/2002; стипендиант на фондация “Сорос” в International Theatre Academy в Бохум, Германия (1999); участие в International Workshop Festival Grant в Лондон 1998 ; First European Directors’ School в Лийдс, където работи с Роберт Стуруа; Кралски национален театър – програма „Seeding A Network” 1995. Провежда майсторски класове в Лондон, Париж, Марсилия, Москва, София. Асистент в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1995).
Дебютира като режисьор с постановката на „Илюзията” – по Пиер Корней в ДТ – Сливен (1992).Работи в Народен театър за младежта (1992 – 1993), Театър „Българска армия” (1994 – 1995), НТ „Ив. Вазов” (1996 – 1999). След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия.
През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород” от Иван Вирипаев, представен на 61-я фестивал в Авиньон, както и в Рим, Брюксел, Париж, Монреал, Отава.
Носител на национални и международни награди.