Гавраил Гавраилов: Загубим ли българското селото, ще изчезнат традиционните ценности

Гавраил Гавраилов, Анна Пелова и Михаил Михов са екипът от автори на книгата "Селата в България. Посоки за туризъм и култура", на Издателство "Сиела". Ще има две премиери на книгата: на 18 февруари, сряда, от 18:00 ч., в книжарница "Сиела", Варна и на 19 февруари, от 18:00 ч., в Добрич, "Вила ди Полета". В това интервю Гавраил Гавраилов разказва за предисторията и целите на "Селата в България".

Представете екипа от автори на книгата за читателите на Kafene.bg.

Аз съм психолог и пътешественик. Обичам да разказвам за местата, които посещавам. В един момент почнах да се изморявам да разказвам на приятелите и почнах да пиша. В рамките на две години това е третата ми книга, предишните бяха посветени на Добруджа и Родопите. С моите колеги се запознах покрай участия в общи каузи, свързани с туризма и любовта ни към природата на България. Анна Пелова е интелигентен млад човек, изкушен от писането и политиката. Тя попадна със своето предложение във финалната десетица на най-добрите български романи на „Сиела“. Михаил Михов е изключително любознателен екоактивист и планински водач, който разказва увлекателно за пътуванията си. Наскоро се върна от Хималаите и с нетърпение очаквам какво ще напише.

Как се разпределят ролите на трима ви в книгата?

В книгата „Селата в България. Посоки за туризъм и култура" всеки от нас участваше в пътуванията, описването на местата и легендите в един дух на оптимизъм и с поглед към бъдещето. Като погледна назад в рамките на една година за появата на този пътеводител допринесоха много хора, те са изброени на последната страница на книгата. Става дума за фотографи, местни хора от регионите, експерти в сферата на туризма и много приятели. Това са поне стотина души и трудно мога да ги изброя всички без да пропусна някой. Благодаря на всички за подкрепата в процеса на работата!

Как се роди идеята за книгата?

Като всяка една идея се роди спонтанно. Имахме дискусия с моите колеги от предишния ми проект – книгата „Родопи –  в търсене на корените“. Чудехме се какво можем да направим за рекламата на туризма и решихме, че темата за развитието на селския туризъм ще бъде интересна. В процеса на планиране се оказа, че имаме нужда от по-голям екип. Нещата бяха динамични през време на създаването на книгата, но като цяло се оформи основно ядро от трима автори и в допълнение няколко човека с по-скромен принос.

Каква е целта й?

Аз лично искам да насоча вниманието на младите българи към проблемите на селските региони. Според мен ако изчезне българското село, много скоро след това ние ще се претопим, ще загубим традиционните си ценности и ще изчезнем като нация. За съжаление в наши дни младите хора четат все по-малко. Ето защо една книга за пътешествия дава по-големи възможности да се прочете поне от любопитство. Основното ни послание се усеща между редовете и се надявам повече хора да го разберат. Също така искаме да покажем, че животът на село не е нещо мръсно или невъзможно. На практика хората по селата се чувстват по-щастливи от тези в големите градове. Вече има примери за цели нови общности от градски хора, които са избрали да продължат живота си на село. Ние разказваме за интересни и сравнително непознати места, които имат потенциал да се развият. В момента туризма носи около 15 % от националния продукт, динамиката в този сектор е голяма, а делът на селския туризъм е твърде минимален, под 3% от целия туристически сектор. В този сегмент може да има само растеж и то голям. А по този начин има шанс за малките селски общности. Селския туризъм ще даде шанс на много села да оцелеят и да се запазят върху административната карта.

Кои села обхващате и как събирахте информация за тях?

България е самобитна страна, с характерни региони, които имат свой собствен дух. В началото имахме предварителен план и си бяхме набелязали села, за които да разкажем. В процеса на работа и пътувания понякога и съдбата решаваше къде ще се озовем. В крайна сметка се получи една представителна картина за цялата страна, с равномерно разпределени статии, които покриват всичките девет туристически региони на страната. В индекса на книгата има 210 села, които се споменават в текста с конкретни предложения. Иначе тематичните статии за села са 39, като някой от нас е пътувал до тях, за да имаме разказ от първо лице. В края на книгата сме изброили кой как е допринесъл за книгата. Имаме участие с текст или снимки на някои наши приятели и сътрудници – например семейство Токушеви от Варна, Надежда Савова-Григорова от София, Силвия Неделчева от Габрово и други. Като цяло аз съм главен редактор на всички текстове, а коректурата на отговорния редактор Красимир Гетов от издателство „Сиела“ беше извършена изключително професионално и педантично. В крайна сметка се получи компактна и смислена книга, с много нова информация и полезни съвети за пътешествия из родината. Особено интересни са петте кратки пътеписа на млади дами от различни краища на страната, които ни дават гледната точка на обикновения турист. С тях провокираме интерес към отворения конкурс за фотопис на тема „Хляб и сол“, в който ще проследим как се проявява нашето гостоприемство.

Днес има носталгия по българското село с чистата му природа и спокоен живот. Но, в другата крайност е безработицата, липсата на здравеопазване и лошата инфраструктура. Има ли бъдеще българското село?

Аз лично се питам има ли бъдеще планетата ни? В последните години имаме изключителна концентрация на научни открития, които променят коренно живота ни в рамките на няколко години. Тази припряност на живота създаде усещането за самота. Ние сме денонощно онлайн, но сме все по-самотни в реалността около нас. По селата не е така. Там хората са заедно, понеже зависят от съседите си. Лошите социални услуги се компенсират от съпричастността и любовта в малката селска общност. Така те живеят по-щастливо и по-дълго. Според мен нашите основни ценности като нация са директно свързани със селския начин на живот. Усещането за щастие не се ражда в моловете. Потърсете го на село. Ако осъзнаем тази проста истина, селата няма да изчезнат, а ще се развиват динамично в следващите години.

Къде обичате да почивате – на село, в голям курорт в планината или на морето?

Ще ви разкажа една поучителна история. Бях поканен преди година и половина да представя моята книга „Североизточна България – Гид за пътешественици“ в едно малко добруджанско село. В читалището на село Калина се бяха събрали над седемдесет човека, половината бяха чужди граждани, с имоти там в района. Получи се чудесен разговор с тях. След два часа вече бяхме приятели и си пийвахме ракийка с мезета. Тогава един местен човек ме попита откъде съм. Споделих, че съм роден в Пловдив – в Стария град, но в момента живея в Добрич. Човека ме погледна учудено и ми каза: „От Пловдив си се преместил в Добрич? Както и да е, но сега имаш само един полезен ход – да дойдеш при нас в Калина.“ Като се замислих над думите му, като видях как си прекарват чудесно времето в селското читалище, осъзнах колко е хубаво там. Определено няма значение къде живееш, стига да си щастлив. Но напоследък като отивам към София, след последния тунел на Витиня се чувствам, сякаш наближавам Мордор. Явно щастието не е в анонимността на мегаполиса, а в усещането за съпричастност към местната общност. Що се отнася до почивките, градските хора не умеят да си почиват дори и да отидат на най-луксозното ваканционно място. Аз обичам малките родопски селца и там се чувствам перфектно. Винаги се раждат нови идеи в главата ми и почвам шеметно да ги реализирам. Това според жена ми не е никаква почивка. Иначе през лятото прекарваме доста време на море, семейството ни е концесионер на плаж Моби Дик в община Балчик, имаме и рибно ресторантче там – „Бистро Дионисий“. Ако имате път към курорта Албена, трябва да се отбиете и при нас. Аз лично си почивам като правя всяка година поклонение до Света Гора на полуостров Атон в Гърция. Там се чувствам балансиран и за четири дни направо се прераждам. Пък и винаги е хубаво да се видя с приятелите сред монашеското ни братство в Зографския манастир.

Мислите ли, че книгата ще бъде интересна за туристическите агенции и обмисляте ли я в превод на английски или друг език?

Досега всички мои книги са били превеждани на няколко чужди езика. Но това са излишни разходи, които не се оправдават от пазарното търсене. Книгата за селата ще има собствен живот и бъдещето ще покаже дали има нужда от преводи. Туристическите агенции в страната имат основна задача да продават екскурзии зад граница. Преди време търсех туроператор в Добрич, който да продава турове в региона на Добруджа. От десетина разговора с местни фирми, всички ми отговориха, че предимно продават самолетни билети и то основно еднопосочни. Никой от тях не искаше да предлага регионални програми. За жалост в момента нещата стоят така, но искрено се надявам да имаме реален туристически пазар за истинските стойностни нещата в страната ни. Бетонните джунгли на морето и в ски курортите скоро ще бъдат крайни неатрактивни за всички нас. Бъдещето на туризма в страната е в селските региони и сред съхранена природа.

Като рекламист – напишете едно изречение, с което да рекламирате българското село пред чужденци?

Елате да опитаме вино с лимонада – има мегдан!

Снимка 1: Гавраил Гавраилов
Снимка 2: Анна Пелова
Снимка 3: Михаил Михов