"В началото" – стихотворения от Василка Петрова в Поетично кафене

Началото започва всеки ден с простичкото "Добро утро". Всеки край е последван от начало. Затова стихотворението "Апокалипсис" на Василка Петрова така добре се вписва в темата "В началото" на първото "Поетично кафене" за 2015, което се състоя на 10 януари в кафе-клуб "Антракт" в София.

Апокалипсис

Ще пропаднат пространствата в очите,
когато сивите петна сгъстят боите си във дните,
лишени от илюзии дори.
За някого сърцето ще попита
със своя глас от другите нечуван
и после ехо ще погали тишината
като с горещиустни, иронично свити,
отдавна с онятрепетнецелувани.

Ще се откъсне в размисъл последен плод
от дървото на горчивите прозрения
и щеугасне в есента като въздишка
по стъпките, застинали във бдение
на онова, което няма име.

Светът ще бъде някак странно малък –
почти ограбен от мига несретен
и блудни синове ще търсят стряха
да излекуват раните и недоверието –
не ги очаква бащина милувка.

Дърветата ще се прегръщат хладно,
насилени от вятъра на думите,
росата ще тежи като олово
и птиците ще падат разгневени,
когато Слънцето на пепел се превръща,
разкъсало гръдта на планините
като протест срещу самото себе си.

Денят

Нека посрещнем с „добър ден“ деня си,
да се усмихне мисълта ни събудена,
да повикаме в очите си светлината –
живи сме и на някого  още сме нужни.

Телата ни – с обичайни болежки,
отколе се знаем с тях и нищо тревожно.
Сетивата нека ни подвеждат –
реални изглеждаме и красиво свободни.

Можем да бъдем все още вървежни
със всеки пораснал ден чак до здрачаване.
В добрите чувства не сме неизвергнати.
Защо да стоим в плен на своята пижама?

Да погалим лицето си с музика,
да издишаме от клетките тъмните пластове
и всяка глътка живот да е вкусна
от чашата с нови предизвикателства.

Прочетете още:
Райчо Русев с поетично начало на 2015