„Възторг и крах на Любовта” – фотографска изложба на Зафер Галибов и Стефан Галибов

На 13 ноември в Дома на киното, София, се открива фотографската изложба „Възторг и крах на Любовта”. Началният час на официаното откриване е 18.00, а мястото – фоайето на втория етаж.

Едно фотографско пътешествие-изследване, някъде на границата между танца на балет "Арабеск" и емигрантския вопъл на улицата.
 
„Когато слушам музика, аз моделирам образи” – споделя хореографката Мила Искренова. Подобен  семантичен подход, но обърнат наобратно, е способен да превърне образите в музикални емоции. Да разтвори и изпълни с живот наново инстантния чай, съхранил мириса и вкуса на персонажите на Мила Искренова. Така фотографията, уловила музиката и движението в залата, е запечатала своето културологично ДНК в двуизмерни изображения, които връщат представата за наново и наново преживяван танцов спектакъл. Фотографията обаче добавя още един прочит на събраната емоция, тя е неин синтезиран и много бърз медиатор, като препраща към улицата и ежедневието, към заобикалящата ни действителност. Фотографията обръща представите на съпреживяващия образността и го кара да търси, изследва и създава нови паралели  и вселени между тук и там, между някога и сега, между  ирреалното сърце на танца и музиката, на изкуството и кованите тежки окови на битието и реалността.

„Има знаков паралел между събитията на улицата и тези вътре в театъра, където същите изстрадали герои откриват своите истини и са готови да ги отстояват”.

Миграции, емиграции, изселвания, прогонвания и бягства, всякакви премествания на човек в пространството. Емигранти, отчаяни мореплаватели, търсачи на непредвидени приключения. Пътешествие на човешкия дух в търсене на щастието и любовта. Какво ги свързва всичките тези хора? Свързва ги движението. Човек не може да обича, когато не е свободен.
   
„Не, това не беше ураган, който помита всичко от сцената, а просто… танцуващи хора, които се движеха различно от очакването и които ме развълнуваха така, както не съм се вълнувал преди. Няколко мига по-късно усетих бучка в гърлото си и след минути на невярващо изумление дадох воля на чувствата си – разплаках се неудържимо", разказва Вендерс, изправен пред великия гений на Пина Бауш. „Самото движение не ме е трогвало досега. Винаги съм го смятал за даденост. Някой се движи. Всичко се движи. Чрез танцовия театър на Пина се научих да ценя жестове, поза, поведение, езика на тялото – и чрез нейната работа се научих да ги уважавам. Преоткривам ги всеки път, когато видя творба на Пина. Често като ударен от гръм научавам отново и отново, че най-простото и най-очевидното е най-трогателно – какво съкровище е скътано в нашите тела, да имаш способността да изразиш себе си без думи! Колко много истории могат да бъдат разказани без помощта дори на едно изречение…", признава Вендерс.


Същото безсловесно взривяване на сетивата и мисълта предизвиква и поредният спектакъл на балет „Арабаск” по хореография на Мила Искренова и с музиката на режисьора Бойко Богданов.
 
Заглавието е „Възторг и крах на любовта”, но всъщност любовта е само един от няколкото плана в пиесата. Това е епична  творба, в която музиката носи патоса и обобщението на социално-историческия план на ХХ век. Тя звучи доста революционно, мащабно, като колаж от отгласи от социални сътресения, които в миналото са били причина за огромни размествания.

Миграции, емиграции, изселвания, бягства и пр., премествания на човека във времето и пространството. Като едно пътешествие на човешкия дух в търсене на щастието и любовта.

 Пиесата е много дълбока и сериозна, защото се отнася до нашата раздяла с миналото и стремежа ни към хармония и красота, получава се дълбок екзистенциален и метафизичен портрет на преживелите революциите и социалните сътресения на 20 век хора – на поколенията преживели комунизма, фашизма и изобщо ужаса на тоталитарните системи…

Спектакълът бе представен в края на юни в рамките на 44-ти Международен фестивал Софийски музикални седмици на Голямата сцена в Народния театър.

Записът на музиката е дело на симфоничния оркестър на БНР с диригент Георги Димитров.

Възходът на спектакъла изгоря в смисъла на неговото заглавие и своето единствено представяне пред публика. Възторг и символ на любовта

Текст и фотография: Зафер Галибов
Стефан Галибов

Изложбата ще остане в Дома на киното до края на ноември 2013 г.