"Всичките мои лъжи" на Пламен Панев

В тази книга има вплетени няколко житейски сценария, ексхибиционизъм и много лудост.
Смисълът на подобни творения е в това да се намери онази формула на спокойствието, която решава екзистенциалните ни дерзания.
Разбира се, че това е невъзможно, но…
Само великият Менделеев се докосна до тази формула, а всички други се умилкваме около неговата Периодична таблица. Там няма лъжи и всичко е точно!
Хаосът е много добре подреден.
Битието и съзнанието са едно цяло и атомите и електроните на това съвършенство ни правят малки галактики от Него.
Благословен да е всеки – и хищникът, и детето.
Благословена да е лъжата! Тя е друг вид истина!
И накрая… има един акростих на Христо Смирненски, който започва така:

Кръстът на любов жестока
Рамената ми протри,
Аз залутан в тма дълбока,
Сам тъма на мъртва вера,
Търся слънчеви зари…

и още 16 реда драматични откровения, но когато прочетеш акростиха, виждаш, че пише

КРАСТАВИЦИ НА ТЪРКАЛЕТА.

Авторът

Пламен Панев е роден през 1955 г. в с. Тошевци, Видинско. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност кино и телевизионна режисура в класа на професор Никола Корабов. Работи като постановчик, сценарист, продуцент и режисьор в киното, телевизията и театъра.

1990-2000 г. – преподавател в НАТФИЗ по актьорско майсторство в киното.
2000 г. – Издава първата си книга "Автогеография", ИК "Аргус"
2006-2009 г. – Директор на драматичен театър "Сава Огнянов"
2011 г. – Директор на драматично-куклен театър "Димитър Димов"
Има над 50 театрални постановки в страната и чужбина.

Откъс от книгата:

ВТОРИ ДЕН

И както ударила прабаба ми, тъй ударил и Господ през Втория ден и рекъл:

И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

Първа книга Мойсеева (1:6)

Тая нощ за мен била първата, както и за Господ Бог – първата нощ след като я измислил. Всеки човек сам повтаря Сътворението. И въпреки че го повтаря цял живот, човек се пита: „Има ли Бог?”. И сам си отговаря, защото сам е част от всичко, следователно и от Бог. Без да е Бог, разбира се.

***

През 1999 година една госпожа на име Хайнц със слаб български няколко пъти ми каза: „Ти си Бог! Ти си Бог!”. Попитах я знае ли какво е Бог. И тя на няколко крачки от операта в Бон, Германия, каза, че знае какво е Бог. Не можех да й вярвам и я попитах: „Мъжът ти Бог ли е?”. Тя отговори: „ Да! И той е Бог!”.

Успокоих се! Значи за нея Бог е мъж.

Обаче вечерта в един немски пъб госпожа Хайнц видя една пияна немска свиня и каза: „Този не е Бог”.

Значи Бог е сериозен мъж, джентълмен, помислих си аз.

Много по-късно госпожа Хайнц произнесе популярната фраза „Аз съм Бог”. Тогава се превърнах във Фауст (времето беше такова), прелетях река Рейн и се скрих в Кьолнската катедрала. И всичко ужасно миришеше на парфюм „Boss”.

***

Третата ми лъжа в детството беше за школата по акордеон. Кой знае защо бъдещето през 1963-1964 година се свързваше с акордеона. И аз нарамих бъдещия световен инструмент и тръгнах да обикалям улиците. Акордеонът, 45-басов, го купил дядо ми, като излъгал някакви цигани за 15 лева. Ако забелязвате, акордеонът също е заченат с лъжа. Тази лъжа с школата по акордеон не знам на каква основа лежеше, но е свързана с много тъмен период в моя живот. Майка ми и баща ми плащаха за нещо, което изобщо не съществуваше.

***

Затворникът Пейо, който беше влязъл нелепо за думата „идиот” на топло, работеше като библиотекар в затвора. Оставаха му още дванадесет седмици. Но той, както цяла България знае, беше избягал и тази нощ – това България не го знае – прекарал на гара Бов, като излъгал Началник гарата, че е стрелочник в командировка и чака дрезината. Началника налял по една ракия до топлата печка, защото от дългите дъждове било застудяло, и започнали да се лъжат настървено.

Началника казал, че имал зет в Министерството на транспорта, който догодина ще го правят министър, така че Началника на гара Бов щял да си продаде къщата и най-вероятно зет му да го направи Началник на гара София. Пейо не спирал да мисли за Стефка, така че темата за гара София му се видяла като рая. И той казал всъщност, че и той работи на гара София и от догодина ще са заедно. Пейо казал още, че бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност, но като нищо от догодина можело да стане щатен. През целия ден пили греяна ракия и жп транспортът около гара Бов бил оставен на самотек. Към 14 часа двамата затворили гара Бов и слезли на Искъра да ловят риба. Началника казал, че е вадил сом от Искър около 60 кила, а Пейо казал, че с един юмрук между челото можел да убие теле, даже го е правил на Пловдивския международен мострен панаир, извън конкурсната програма. И за да станат още по-големи приятели, двамата запели песента „Хей, поле широко”.

***

Всички, които са ходили войници, ще ви кажат, че втората година минава по-трудно от първата. Така ми мина и за мен Вторият ден от нелегалния квартет дни.

***

Този ден жената на мъжа с прасетата, дето ходели в огледалното село, разказала на Димитър лесничея от общината, че на мустакатата жена мъж й не й е мъж, ами е един друг, и че жената с мустаците час по час кълне небето затова, дето мъжът й според нея не бил наред, и добавила, че по регистър трябва да се обадят в големия град, а може би и по-нагоре. Нищо не казала за оня вир и къде ходела тяхната свиня, защото знаела, че ще я помислят за луда. И започнали да звънят до регистрите, но разбира се, никой не им отговорил. Съмнението обаче ги обзело изцяло!

***

По това време държавният и партиен глава – Вълко Червенков, който бил дал земя за частно ползване, пристигнал в Евксиноград на почивка. Тогава се ширели две-три лъжи.

Първата е, че комунизмът ще дойде през 1990 година и че през 2000 година всички ще летим.

Втората е, че ако напишем писмо на Вълко Червенков за някаква нередност, и всичко ще се оправи.

Вълко Червенков страдал от гигантизъм и оправдал втората лъжа стопроцентово. И хората пишели писма. А децата мислели, че той е Крали Марко.

Когато бил на почивка обаче, Червенков не четял писма. Имало е един негов съветник, който пишел фалшиви писма. Как всичко е хубаво и как всички благодарят на великия вожд – другаря Червенков. Той обаче искал да си почине и седнал още към 16,30 часа на масата. Имало е на масата още четирима другари и шест другарки, както и съветникът с фалшивите писма. Те започнали да лъжат другаря Червенков, но той се изправил и казал, че забранява да се говори за политика и сам разказал един виц за себе си, който не бил много смешен, но две другарки се напикали от смях и един другар направо се насрал. Другите също се напъвали, но нищо не станало. Другарят Червенков много си харесал едната другарка от тези, които се напикали, и казал на съветника да й каже. Той й казал. Другарката танцувала един-два пъти с вожда и на първия или на втория танц му разказала потресаващата история на своя живот. Как всички от нейния род, че и от рода на мъжа й, били активни борци против фашизма и капитализма, но провинцията ги смазвала и изграждането на социализма се забавяло поради забавянето на тяхното преместване в София, и тя се натискала в голямото тяло на другаря Червенков. Вождът не бил от вчера и разбрал за какво става въпрос. Той не бил добре с простатата и затова излъгал, че всичко зависело от лоялността на другарите от добруджанския край. Като не могла да разбере нищо, тя още повече се притиснала във вожда.

***

Гранични войски били вдигнати по тревога заради избягалия затворник и сега всички клечали около браздите, като чакали Пейо Драголов Димитров Мицански да тръгне я към Гърция, я към Турция, я към друга вражеска страна и да му напълнят предателския череп с олово. Обаче Мицански ловял риба с Началника на гара Бов в река Искър. Те продължавали да си показват кой е по-голям. За да му покаже колко голям рибар е, Началника влизал все по-навътре в Искъра с въдица в ръце и по едно време съвсем изчезнал. Пейо не направил нищо, защото го било страх да вика някой. Ами ако го попитат „Ти кой си?”. И ако припишат удавения Началник на него? Затова хвърлил въдицата и почти изтрезнял се качил до гарата. Там бил спрял пътническият влак и всички търсели Началника. Пейо излъгал, че той е новият началник. „Така кажи бе, човек”, казал Началник-влака, поискал една цигара и отпътували за София. Пейо знаел, че до 24 часа ще го разкрият и като пътник бързо се качил на следващия влак. Само че той не бил за София, а за Лом!

***

Най-много се лъже по време на половото съзряване. Всички лъжат страшно много. Мен Максим Крънчев десетгодишен ме излъга, че се забременява от целувка. Аз лъжех, че съм футболист национал от юношите. По-големите момичета лъжеха, че ще ни пускат. Ние лъжехме, че са ни пуснали. Аз бях излъган от едно момиче, че ще дойде на среща. Срещата беше в 17 часа. Аз отидох в 15 часа и си тръгнах в 20 часа. Лъжех, че имаме мерцедес. Най-вече лъжех, че съм по-голям. Даже изследвах кога започнах да казвам точно на колко години съм. До двадесет и пет години казвах, че съм по-голям, на двадесет и девет казвах, че съм на двадесет и седем. След тридесет си казвах годините точно, защото вече нямаше значение. Също така, като бях в шести клас, някой ме излъга, че на тридесет вече всяко сексуално желание изчезвало.

Бях толкова лъжлив ученик, че баща ми ме премести в друго училище. Сигурно си е мислел, че ще спра да лъжа. Напротив, във второто училище казах, че са ме изгонили от първото, защото съм изнасилил класната си от първи клас. Тогава съм мислил, че за изнасилване не лежиш в затвора, а само те местят от едно училище в друго. Още казах, че съм национален състезател по фехтовка! Въпреки, че бях осемгодишен! Най-изпипаната лъжа беше, че имам три тестикула. Мълвата се разнесе из училището и въпреки че очаквах положителна реакция, тя не беше толкова голяма. Но никой не провери по понятни причини. Така че ми вярваха. Особено добре за моите лъжи беше, когато отивах някъде сам или на лагер, но без познати. Когато се връщах, аз бях набил вече няколко тридесетгодишни дъртаци и бях спал с кметицата на Батак, примерно. Много хубаво се лъже във влак.

***

ИК "Хермес"

Корична цена: 6,95 лева