Влади Киров: Най-много ме впечатли свенливостта на Йовков

Неотдавна се състоя премиерата на филма “Военен кореспондент”, който е направен по военни разкази на Йордан Йовков и спомени от негови съвременници. Единият от сценаристите на филма – Влади Киров даде специално интервю за Kafene.bg

Влади Киров е роден през 1949 г. в София. Завършил е немското училище в София и германистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Написал е сценарии на над 20 документални и игрални филма. Автор е и на шест книги. За повечето от филмите е отличаван с различни награди.

Какво Ви провокира да напишете сценария за филма “Военен кореспондент”?
Самият български писател Йордан Йовков е написал толкова велики разкази, толкова големи произведения, че решихме с моя приятел Владо Икономов, който даде идеята, да направя сценарий по някои от военните му разкази. И след като отново внимателно препрочетох цялото творчество на Йордан Йовков, видях, че е възможно да се направи една истинска история, без да бъде съшивана с червени, бели, зелени и пр. конци, а наистина една история по неговите разкази.
Голямо предизвикателство за нас беше, че ние се опитахме да направим Йовков като герой на собствените си разкази.

А защо избрахте точно този период от неговия живот?

Ами, военните разкази на Йовков са писани или по-точно се отнасят за трите войни, в които той участва – Балканската, Втората Балканска и Първата световна война. Беше естествено, след като разказваме за самия Йовков, да използваме разкази, които засягат точно тази част от историята на България и от личния му живот. Тъкмо това е причината, поради която използвахме тези 6 – 7 разказа на Йовков.

Как се пише за Йовков?
Изключително трудно. Макар че хората все по-малко и по-малко четат Йовков, все пак всеки българин има своя представа за него. Тя най-вече е свързана с онзи портрет на един мрачен човек с мустаци. Такива портрети висят из класните стаи на българските училища. Но всъщност това не е точно самият Йовков, а една снимка.
Така че ние с моя приятел Коцето Бонев – режисьор на този филм, имахме  собствена представа за Йордан Йовков, която се опитахме да я предадем и на зрителите. Те могат да гледат “Военен кореспондент” на 5 май 2008 г. по БНТ. И наистина за нас е вълнуващо да видим как нашата представа за Йовков ще бъде съпоставена с представата за Йовков на зрителите. Това беше най-голямото предизвикателство за нас: Йовков – представата за Йовков – нашата представа за Йовков и това, което се получи във филма.

Предполагам, че сте се запознал подробно с биографията на Йордан Йовков. Какво от неговия живот Ви впечатли най-много?

В живота на Йовков най-много ме впечатли неговата свенливост и ужаса, че ще умре беден. То просто ме потресе, след като изчетох много, много документи и спомени за него. Разбрах, че той е имал също една фобия – страх от болести, с която неговите приятели, колкото и малко да са били те, понякога са се шегували  грубо с него.

Във филма главният герой е натоварен със задачата да занесе годежен пръстен на свой приятел на фронта. В живота на Йовков имало ли е такава случка?
Има такъв разказ – “Хермина”, в който става дума за това, че един офицер трябва да занесе годежен пръстен на свой приятел в едно румънско село.

На премиерата на “Военен кореспондент” в София присъства внукът на Йордан Йовков – Боян Попов. Официално пред гостите в залата той не изрази мнението си за филма. Какво сподели с екипа г-н Попов?

Боян Попов е много щастлив, че беше направен филм по военните разкази на неговия дядо. Самият той хареса страшно много филма и когато за първи път го видя, се разплака от вълнение и мъка.
Боян Попов много пъти ми е казвал на мен, на Коцето, на всички, че всъщност той иска да си бъде самият Боян Попов, а не внукът на великия писател. Не желае да живее в сянката на своя велик дядо.

Разкажете някоя интересна случка от времето на снимките.

Имаше много интересни случки, но тази, която изключително много впечатли целия екип, е следната: снимаме един пасажен кадър край Русе. През едно поле върви Йордан Йовков (актьорът Пенко Господинов). Екипът се е строил, камерата работи и т.н. Беше прашен летен път. По пътя вървеше и един възрастен човек с колело. Спря пред екипа. Организаторите се развикаха: “Абе, къде се буташ?” и пр. Той обаче хич не се смути. Отиде, пусна си колелото до Пенко. Загледа го, загледа го и каза: “Ти си Йовков, нали?”. Всички изпитахме есхатологичен ужас от това, което се случва. Този човек рече: “Ти си Йовков!”. Най-общо казано, Пенко прилича на Йовков, но много далечна е приликата. А този човек позна. Ето това се случи. Това е една от най-зашеметяващите истории, които съм видял в киното, а аз работя толкова години в тази сфера.
След това на снимките в Разградско възрастни жени подаряваха на Пенко ризи и др. Говореха: “Това е нашето момче! Това е Йовков!”. Не знам дали са чели нещо от Йовков, обаче на – знаеха, че е важен човек, че е български офицер, че е някакъв писател и че е българин. И изключително много се впечатляваха от това.
Ето, това са случки, които никога няма да забравя.

На Вас кое Ви е любимото произведение на Йовков?
Обичам всички негови произведения. За съжаление Бог го прибра много млад – на 57 години, а творчеството му е по-малко, отколкото е неговият капацитет – писателски, човешки, интелектуален и пр. Много ми харесва разказът “Хермина”, защото стана основа на цялата фабула.
Е, стихотворенията на Йовков не са ми най-любимите. Знаете, че той започва своята кариера като поет във вестник “Художник”, списван от Симеон Радев (прекрасен вестник в началото на ХХ век). Аз ги намерих във вестник “Художник”. Но Йовков като поет изключително отстъпва на Йовков като белетрист, като писател.
А литературният дуел във филма, който се състоя в кабарето “Нов век” между Христо Ясенов и Йовков, всъщност е една фикция. Христо Ясенов, който е също голям български поет, е обичал да дразни Йовков заради неговата свенливост. А Христо Ясенов е бил хубавец и любимец на жените, докато Йовков е бил много свенлив мъж.
Така че, обичам цялото творчество на Йовков без неговите стихотворения. Но понеже те са част от неговия живот, в крайна сметка – чета ги и тях.

А върху какво работите в момента?

Свършихме снимките на документален филм за един град в делтата на река Дунав – град Сулина. Това е много необичаен град. Там има много интересно гробище. В него са погребани хора от 28 националности. Някога този град е бил праобразът на днешния Европейски съюз. Изключителен град, с най-разнообразно население. Разбира се, сега е едно затънтено градче в периферията на тази голяма държава Румъния.
Направихме филм за град Сулина, за неговите хора, за рибите, за водата, за птиците, за всичко онова, което го заобикаля и е в град Сулина.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Искрено искам да пожелая да четат повече книги и по-малко интернет. И много здраве!