Вера Трендафилова за приятелите на четири крака и милосърдието

Разговарям с Вера Трендафилова, председател на сдружение „Приятели на четири крака”, за тъжните истории, които събуждат милосърдието ни. Необикновенната ферма всъщност е приют за животни, пострадали от човешко насилие и за такива с вродени аномалии. Намира се в местността „Хаджи чешма”, вилна зона село „Орешак”, Варна.

През 2008 г. сдружението дава пресконференция във Варна, след която много медии пишат за фермата. От тогава до днес Вера е дала много интервюта. Въпреки това пари не идват. Вместо това хора им носят още животни за отглеждане. А те се нуждаят от финансова подкрепа и логистична помощ, защото вършат благородна работа.

Към момента във фермата живеят десет кучета, три кончета, две магарета, две виетнамски прасета (и двете са медийни звезди и любимци на децата), четири овце, едната сляпа по рождение, а другата с епилепсия, пет козички, три кокошки, две петлета, котка, японско пиленце и Биг Мак – нашият абсолютен фаворит – истински бик, спасен от заколване от група младежи от София и истинска сензация и адреналин за децата.

Как се справяте с ежедневието в „Приятели на четири крака”?
Безкрайно ни е трудно. Откакто останахме без спонсор положението им не е спряло да бъде непоносимо тежко. Въпреки сериозната медийна подкрепа и моралната подкрепа на много хора така и не сме намерили на този етап някакво финансиране.

Убива ме и осъзнаването, че да поддържаш такава голяма ферма в условия на финансова криза и нестабилна политическа ситуация е все едно да се опитваш да разбиеш с глава стена. Уверявам ви, че единственото, което ни крепи е дълбоката вяра в смисъла на нашата кауза и това е работата с деца. Градските деца са откъснати от пряк контакт с природата и т.н. селскостопански животни. И аз съм изненадана, че често не ги разпознават, а и когато ги разпознават ги възприемат като такива, определени по предназначение, което безкомпромисно сме дали пак ние – хората.

При нас живеят голяма група животни, всяко със своята драма и щастлив финал. Децата обичат приказки. В приказките винаги има драма и щастлив край. При нас героите са истински. Децата контактуват с тях в близък план, по начин които никъде не могат да намерят. Жадно слушат историите им, възприемат ги като личности, вълнуват се, стават приятели и много трудно си тръгват.

Излишно е тук да правя анализ и да убеждавам в смисъла на нашата кауза. Когато успееш да култивираш състрадание в сърцето на едно дете, то остава там завинаги, а това е ключово състояние на духа, за съжаление дефицит в нашето общество. Това ни кара да заместваме един оптимизъм с друг оптимизъм и да се надяваме на чудо, което ще ни спаси.

Свършихме страхотна работа през лятото, имаме незабравими спомени с много деца, но неминуемо дойде есента и ние отново сме без абсолютно никакви средства за изхранване на фермата.
Пишем писма за помощ, но откликват няколко души, което е повече от недостатъчно. Притеснявам се, че хората се водят по логиката, че при над 4000 харесвания на страницата ни във фейсбук, ако всеки изпраша по един лев на месец, ние ще процъвтяваме. За огромно съжаление не се получава и нашето оцеляване като никога до сега драматично стои под въпрос. Не искам и да си мисля какво ще се случи с нашите питомци, на които единственият им шанс да живеят е нашата ферма и любовта, която им даваме.

Как се роди идеята ви за създаването на фермата?
Откровено казано нещата при нас не са режисирани и плод на идея, а се получиха спонтанно. Преди няколко години със съпруга ми решихме да продадем имот в София и да си купим къща на село, за да преживеем приключението да бъдем близо до природата и да се опитаме да се преборим с предизвикателствата на суровите условия. Дните течаха обикновено, докато не започнахме да се сблъскваме с прояви на драстично малтретиране на животни. Тогава усетихме какво неповторимо усещане е да спасиш едно обречено същество, да му дадеш втори шанс, да му подариш живот. Така неусетно се вписахме в кауза, която се превърна в наша съдба.

Как попадате на животните, които спасявате?
 Различно. Например прочетохме една обява във вестник: „Продаваме магаре за клане”. Възрастно магаре, на което дните му бяха преброени. Откупихме го. Живя при нас осем години. Друга история: Селянин, живеещ наблизо, преди няколко години, през лятото, купи от някъде дребно магаренце с двуколка. Порадва му се известно време, после му омръзна. Затвори го в много тясно помещение без прозорци, в пълна тъмнина, вързано на късо, където почти го забрави. От време на време му даваше някаква храна и вода. Няма да повярвате, но там то преживя цялата зима – в пълна тъмнина, без възможност да се почеше или легне, в собствените си изпражнения. Нееднократно предлагахме на човека да изведем животното, да го разходим, да се погрижим за него. Отговорът винаги беше един и същ: „Да си стои там! Нищо му няма!”. Един ден разбрахме, че го е продал на някакви хора от съседното село за салам и скоро ще идват да го колят. Без колебание отидохме, предложихме повече пари и го прибрахме при нас. Казва се Мирко. От начало се държеше като обезумял. Хапеше като крокодил. Сега е гальовен като котенце – типичен пример, че на доброто отношение се отвръща с добро.

При нас има всякакви животни и всяко от тях има своя драматична история. Имаме кобила с проблеми в предницата и таза поради лошо стопанисване. Имаме конче със счупен таз, което въпреки лошите прогнози и предложението за евтаназия успешно се възстановява и вече стъпва на крака си. Сляпа овца, сляпа сърна, сляпо куче, куче на три крака… и т.н. Някои от животните починаха, други дойдоха…

Срещате ли разбиране сред съседите ви в селото? Както се пее в една руска песен: „Винаги ще се намери един подлец”. Преди години наш съсед отрови едно от кучетата ни. Опитахме се да го спасим. Ветеринарят го сложи на системи, но не успяхме. Също хора от селото стреляха по едно бездомно куче. С ранен крак и силно наплашено, то се страхуваше да се приближи до къщата ни. Седмици ми трябваха, за да го примамя да дойде при нас. Беше станало жив скелет – силно отлабнало го заведохме при лекаря. Направи му операция и извади няколко сачми от костта на крака му. Операцията струваше 150 лв.

Освен преките всекидневни грижи за животните, вие работите и с деца. Разкажете нещо повече за това.
Другата важна страна на нашата дейност е възпитателната работа с деца. Приемаме организирани групи деца от училища и детски градини. Нашата цел е да им покажем животните по различен начин, не така, както ги виждат в един зоопарк. Да видят различните животни – малтретирани, с увреждания. Уверени сме, че това е начинът да се роди и възпита състрадание и милосърдие в сърцата им. С наша помощ им даваме възможност да погледнат на животните с други очи, да разберат, че те не са по-различни от нас, а просто изглеждат по различен начин. Нашето общество има консуматорско отношение към животните. Поколения наред са възпитавани, че това животно дава месо, това – яйца, това – мляко и вълна. Все още хората в България не разбират, че към животните тябва да се отнасяме със състрадание и съчувствие, защото те са живи, чувстващи същества, които изпитват обич, преданост и вярност, но също и болка и унижение. Дълбоко вярваме, че успеем ли да събудим състрадание и любов в сърцата на децата, ще им помогнем да се обичат и помежду си. Това е нашата алтернатива в борбата срещу жестокостта и насилието във всичките им форми.

Изхранването на вашите четириноги питомци изисква сериозни финансови средства, как успявате?
Сдружение „Приятели на четири крака” е уникално. Няма друго такова място в България. Всички знаем, че това отдавна е утвърдена, действаща практика в много развити страни по света и подкрепяна от цялото общество. За жалост в България е изключително трудно да оцелее подобна дейност. Няколко години нещата вървяха относително добре и оптимистично. Съществувахме благодарение на познати и непознати, които помагаха с каквото могат. До края на 2008 г. получават по 1000 лв. месечно от „Овъргаз”, в началото на 2009 г. международна организация за защита на животните им изпраща 5 000 лв., след което финансова помощ почти не е идвала. За съжаление финансовта криза грубо засегна и нас, помощите рязко намаляха и стана почти невъзможно да покриваме разходите по издръжката на животните, което поставя съществуването ни под въпрос. Изключително сме обезпокоени и най-тъжното е, че повечето от нашите животни са с вродени аномалии или с трайни увреждания и имат нужда от специални грижи. Каква би била тяхната съдба, ако не успеем да преодолеем тежката ситуация, не знам…

Бележка на автора:

Повече снимки може да разгледата на фейсбук страницата им.
* * *
Предстоят операции на няколко животни, но засега ги отлагат поради липса на пари. Попитах колко струва месечната издръжка на питомците им. Различна е в зависимост от вида и от сезона. Ако дойдат повече пари и се купи фураж на едро през лятото, излиза по-евтино, ако се купува месец за месец през зимата.
Може да перефразираме Вазовото „Идете ги вижте”. Вера и нейните приятели винаги се радват на посещения. В двора на фермата има кът за барбекю. Животните не са агресивни, изключително миролюбиви, не хапят. Тя ще ви предупреди само да внимавате с магарето Борко, което има слабост към мобилни телефони. Бърка в джобовете на посетителите и ги краде 🙂

Помолете Вера да ви разаже история. Тя знае много, защото всяко животно, дошло при тях, има своето драматично минало. Но бъдете готови да чуете тъжни разкази, защото както самата тя казва „Историята трябва да натъжава. Всеки човек притежава доброто в себе си, но само, когато се сблъска с насилието и жестокостта, в душата и сърцето му се отваря вратичката на милосърдието”.

Призив за помощ!

„Приятели на четири крака” отправя молба и призив за финансова помощ към неправителствени организации, бизнеса и частни лица. Може да осиновите животно от разстояние, като изпращате месечна помощ за издръжката му. Всеки, който желае, може да получи фактура и други документи, че средствата отиват по предназначение. Може и реално да осиновите животно, те ще ви го подарят, няма да ви вземат пари.
За контакти:  0895 25 44 84 – Вера Трендафилова Местност „Хаджичешма”, вилна зона, ПК 9010
Може да им пишете на имейл: info@4leggedfriends.eu.  А това е банковата им сметка:

PayPal: info@4leggedfriends.eu
ProCredit Bank
Sofia, Bul."Todor Alexandrov" 26
SWIFT code: PRCBBGSF
IBAN: BG 50 PRCB 9230 1013 2253 13
SNC "Priateli na chetiri kraka"
(NGO "Four Legged Friends")
IBAN в EUR: BG 91 PRCB 9230 1413 2253 18
Varna, Bulgaria