"Венеция през зимата" – филмираният роман на Еманюел Роблес

Специално за Деня на влюбените на 13 февруари на книжния пазар ще излезе филмирания роман на френския писател Еманюел  Роблес "Венеция през зимата". Книгата е от поредицата "Класика" на ИК Унискорп (стр. 216, корична цена: 12,00 лв.).

През зимата Венеция е създадена само за тези,
които се обичат,
и обезсърчава другите, чието сърце е празно.

Във „Венеция през зимата” бродят призраци, които през лятото тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в образи цялата тази тайнственост? Правят го главните герои. В зимната Венеция французойката Елен търси личната си свобода и намира убежище от бедите, сполетели я в Париж, след драматичната раздяла със семейния й шеф. За фотографа Ласнер Венеция през зимата е вдъхновение и начало на нов творчески албум. Двамата се срещат, за да открият голямата и истинска любов и да продължат навярно заедно. Тази Венеция е и подходящ фон за истините за тревожното ни време, изпълнено със скрити и явни заплахи.
Мнозина ще се сетят за филма „Венеция през зимата” и споменът за него ще ги предизвика да прочетат романа.

Като начинаещ романист за мен бе опасна склонността към възторжен, блестящ стил. Затова естествено чувствах близки Флобер, Стендал, а в известен смисъл и някои големи американски писатели. От тях получих друг урок. Композицията, която възприех във „Венеция през зимата”, до голяма степен се дължи на този урок.
Еманюел Роблес

Еманюел Роблес е роден на 4 май 1914 година в Оран. Баща му е зидар, а майка му перачка, и двамата от Алжир. Бащата умира преди раждането на Еманюел и той е отгледан от майка си и баба си, родом от Гренада. Ето защо два са матерните му езика: френски и испански. В автобиографичен  разказ писателят доверява, че е искал да стане мореплавател, но учи във Висшия педагогически институт в Алжир. Следват пътешествия из Мароко, Испания Индокитай, Китай и някогашния СССР. През Втората световна война е мобилизиран като преводач. Известно време работи като учител. С Албер Камю го свързва дългогодишно приятелство, а Луис Бунюел филмира негов роман.
Еманюел Роблес е носител на наградата „Фемина”. Оставя богато творчество от разкази, романи и пиеси. От 1973 г. е член на Академия „Гонкур”. На негово име е учредена и престижна литературна награда.

* * *
Откъс:

Във “Венето” я обзе известна веселост. Още от входа се почувства така самоуверена, вътрешно покровителствана от нощта. Отгатваше ли Ласнер интереса, който предизвикваше у нея? Елен се съмняваше в това, защото на моменти й изглеждаше леко отчужден. Тя го наблюдаваше, докато се хранеха, гледаше обгорената му ръка, която налагаше в съзнанието й мисълта за изпъл-
нен с приключения живот.

Разговаряха за албума, който Ласнер подготвяше.
– Кога ще го започнете? – поинтересува се тя.
– Предпочитам най-напред да свърша с изложбата.
– А това ще трае дълго – намеси се Палиеро, забил нос в чинията.
– Все пак скоро ще се заема с албума – продължи Ласнер. – Работата много ме интересува, макар и да съм наясно колко е трудна.
През зимата Венеция е създадена само за тези, които се обичат, и обезсърчава другите, чието сърце е празно.
Беше ли забележката преднамерена? Беше я изрекъл с усмивка, но Елен не се доверяваше на думите.
– Освен това много ценя ирационалното, а през този сезон във Венеция бродят призраци, които през лятото тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в образи цялата тази тайнственост?
Той явно се забавляваше.