Бялата сянка моли за милост

Бялата сянка” (УИ "Паисий Хилендарски, Пловдив, 2017) е новата поетична книга на Христина Мирчева. В нея стихотворенията пълзят по страниците неуловими като сенки. Аха да ги хванеш, и те се преместят, аха да ги разбереш, и не успяваш докрай. Увертюрата се изпълнява от три стихотворения, които подготвят читателя – какво може да се случи в дом, в който живеят бурени, а вазите са пълни с огън?

В първата част стихотворенията са обединени под името „Градини на непостоянството”. В тях пътникът/читателят говори с природата, наблюдава цветя, хълмове и насекоми. Като в ботаническа изложба се редят тополи, бадем, черно лале, праскови, хищно цвете, дъб, ванилия, кактуси, череша, оси, паяк. Всеки "обект" от хербария разкрива болезнени човешки състояния. Образите са нежни, но тревожни, тъжни и изоставени.

ТРЕВА

 I.
Когато отмести камъка,
всички видяха тревата.

Тревата видя небето
и се протегна
да го докосне.

Втората част се нарича „Поражения”.  И тук ни връхлитат красноречиви думи и словосъчетания като свърталища, сумрак, хладно сърце, тухлена стена, студен дом, войник в тила. Мрачни, но реални картини, които казват, че пораженията раняват и болят. Дори любовта не е светла, защото се колебае между истината и лъжата („За едни, за други”), бялата сянка вече е черна („Удължаване на сенките в късния следобед”), а щастието завършва с въпросителна („Почивен ден”).

МЪГЛЯВИНА

Думите са леки
галят твоя свят.

Когато се събудиш,
стоплен в тъмното,
ще чуеш чашата да пада
в космоса на стаята.
И само късчето памук с червени отпечатъци
ще бъде улика против съня.

„Бялата сянка” прилича на поетическо-документално изследване, направено с ботаническа точност. Реалността е привидна. Най-добре да търсим сянката, в която се крие истината. Когато я хванем, да я застопорим, да я разпитаме и да се опитаме да я хербаризираме. Едва ли ще успеем, защото сянката е животът.

Радвам се, че в знак на надежда книгата завършва ведро с двете стихотворения „Почивен ден” и „Снегът е милост”. Книгата на Христина Мирчева като че ли моли за разбиране, съпричаност и милост. Кого? Човека до нас, природата или живота? Ако сянката е животът, животът моли за милост самия живот.

* * *

Христина Мирчева е съосновател (1991 г.) и редактор на издание за типология на комиксите "Диаскоп". От 2013 г. "Диаскоп" е електронен бюлетин за култура, комикси, художници, изкуство към културния календар на Община Пловдив.

Автор е на книгите с поезия "Минава ден, минава ден", 2012, УИ "Паисий Хилендарски", Пловдив и "Ускорени пейзажи", 2015, ИК "Жанет 45". Носител е на наградата "Цветан Зангов" (1987). Номинирана е за наградата "Памет" (2016).

Работила е като журналист на свободна практика в плодивски и софийски издания. Преводач и библиотекар в Археологическия музей – Пловдив. Преподавател е по немски език. От 2004 до 2014 г. е артмениджър в галерия "Жорж Папазов", Пловдив. Понастоящем – в галерия "Резонанс", Пловдив. Член е на Дружеството на писателите, Пловдив.