България отделя най-малко средства за култура от държавите в ЕС

На пленарната сесия на Европейския парламент бе представен доклад на тема „Културните индустрии – фокус върху заетостта и икономическия растеж". Докладчикът, депутатът Guy Bono (ПЕС, Франция) подчерта, че свързаните с културата индустрии се разрастват по-бързо от много други бизнес сектори.

"Докладът върху културните индустрии в рамките на Лисабонската стратегия поставя акцент върху дигиталната ера и свързаните с нея нови възможности за разпространение, но разглежда и появяващите се нови предизвикателства в областта на интелектуалната собственост, авторските права и пиратството" – обясняват от пресцентъра на Европарламента.

Културният сектор е от много голяма важност за Европа. През 2003 културната икономика генерира приходи за над 654 милиарда евро (при 271 милиарда за производството на автомобили). В нея са заети над 5 милиона европейци.

Бе отправено предложение към Европейския парламент да се създаде работна група за култура и творческа икономика, която да проучи приноса на културата за нововъведенията, икономическия растеж и социалното развитие в Европейския съюз.

Набляга се на нуждата от адекватно финансиране за културните индустрии и общности, като се препоръчват смесени форми на финансиране и по-добри фискални рамки, като например прилагането на данъчни кредити и намалени ставки за ДДС за всички продукти на културата, включително онлайн произведенията.

Извън съобщението от пресцентъра – в изследване на Европейската комисия, озаглавено „Икономиката на културата в Европа", можем да разберем повече за мястото на културната и творческата икономика в Европейската икономическа и социална структура, както и позицията на България в семейството на европейските държави според вниманието, отделяно на културата.

В доклада авторите обясняват, че културата има политически, социални и икономически измерения. Европа е политически проект, не само единен пазар. Културата има идеалната позиция да застане между политическата и икономическата сфери и да служи като посредник.

По сравнение с другите сектори на икономиката, културата има едно измерение в повече – тя не само създава богатство, тя допринася за социалното включване, по-добро образование, самочувствие и гордост на принадлежност към историческа общност. Културата освен това е мощно средство да се заявяват ценности и да се преследват задачи от обществен интерес, които са по-широки от създаването на (материално) богатство.

Сами по себе си горните аргументи са достатъчни за активна политическа подкрепа на културното развитие в Европа. Но както пише в доклада, „Европейският съюз традиционно е изграден от пазарни сили и икономика". Между страните на ЕС има минимална икономическа солидарност. Доскоро, заради редица фактори, културният сектор бе маргинализиран. Според изследването на ЕС обаче, сега тази ситуация се променя и приносът на културата към икономиката все повече се признава.

Нека сега погледнем към статистиките, посочващи отношението към културата в българската икономика. Разполагаме с данни на Eurostat и AMADEUS от 2003 г. Както бе споменато в началото, за тази година секторът култура формира оборот от 654.288 милиарда евро (за 30 европейски страни – EU25 + Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, България и Румъния).

В това число културният сектор в България допринася с 884 млн. евро, или малко повече от един промил от цялото (една 740 част от европейската „икономика на културата"). Това само по себе си обаче никак не би трябвало да ни тревожи, предвид следващата статистика:

културният и творчески сектор в България формира 1.2% от БВП на страната през 2003 г. Този показател за България е сред ниските значения за Европа, на сходно ниво като Унгария или Полша, но далеч зад Германия (2.5% от националната икономика е „културна"), Франция (3.4%), Великобритания (3.0%), дори Латвия и Литва с 1.7 – 1.8%.

Много важно е обществото да разбира, че не става дума за „правим (отделяме) малко пари, защото по принцип имаме малко". Нищо подобно: не става дума за конкретна сума, а за дял в националното стопанство. Приоритетите в страната ни са различни от култура.

Не по-малко интересна е съпоставката на културния сектор и другите индустрии като дял в БВП, ще ползваме показателния пример с ХНТ (храни, напитки, тютюни). Анализът на данните показва, че в България хранителната индустрия има почти два пъти по-голям дял в националното богатство (2.2%), отколкото културния сектор. Сходна, но по-слабо изразена тенденция, може да се види и в Румъния, Чехия, като в Кипър превишението на ХНТ над културата е даже по-голямо отколкото в България.

В старите членки на ЕС пропорцията е точно обратната: културата формира много по-голям дял в БВП, отколкото индустрията за храни, тютюни и напитки. Да отбележим Дания, която е един от големите износители в света на месни и млечни продукти, в която ХНТ формират само 2.6% от БВП, а културната икономика – 3.1%, и това надали се дължи само на Андерсеновите приказки, но също на правителствени приоритети.

Добрият фактор за България е, че в периода 1999 – 2003 г., ръстът на културния сектор е сред бързите в Европа, отстъпвайки само на Румъния, Словения, Унгария и Чехия. Неприятното е, че от средствата, влизащи в сектора „култура", в България само около 1.5% отиват за инвестиции в нематериални активи, докато средното за Европа в периода е 4%. Тези инвестиции се разглеждат като косвен показател за инвестициите в интелектуален капитал.

И накрая – статистика, която би трябвало поне малко да разбуди духовете. България е държавата, която прави най-малко публични разходи за култура в ЕС, ако не отчитаме джуджетата Малта и Лихтенщайн. През 2004 г. България е изразходвала 66 млн. евро в директни публични разходи за култура. В Чехия сумата е 654 млн., в Унгария 445 млн., даже в Естония, която е с една трета от нашето население – 86 млн (2005 г.). В Германия 8 милиарда, във Франция 8.5 млрд.