Борислав Чучков: „Трудно допускам нахални хора до себе си“

Борко Чучков е роден през 1975 г. Завършил е музикална гимназия, а по-късно актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов. Снима се в една от главните роли във филма „Колобър“, в няколко италияно-български и др. чужди продукции. В момента той е програмен директор на ТВ 2 , главен мениджър на фирмата за звукозапис на филмова музика „СИФ 309“ и продуцент в „Чучков Брадърс“.

Доста сте зает. Как си почивате от напрегнатото всекидневие? Как съчетавате професионалния и личния си живот?

За съжаление, в последно време все по-малко правя разлика между професионалния и личния си живот. Почти през цялото време, дори да не съм на работа съм на телефона. Даже с хората, с които отиваме да си почиваме (например да караме ски) пак си говорим за работа. Ако през деня караме борд, докато се спускаме наистина релаксираме, но ако сме на лифта гледаме да се качим сами за да можем да си говорим пак по работа. През зимния сезон релаксирам като карам сноуборд. Най-хубаво се чувствам, когато съм със семейството си – жената и детето. Най-много мога да си почивам, когато съм с детето си. Тогава забравям за всичко наоколо. То е още бебенце и излъчва спокойствие.

Клипът Ви на парчето „Бяла тишина“ Ви представяше в тази светлина – като запален сноубордист.

Това беше преди около десетина години. Тогава се учех да карам сноуборд. Клипът го снимах на шестият ден откакто карах борд, което струваше една камера, защото се пребих с нея и я счупих. Това не беше толкова фатално, защото камерата беше наша и не беше толкова скъпа. Оттогава карам борд. Сега вече карам значително по-добре.  

Кое Ви изкушава повече – артистичната или продуцентската работа?

Мисля, че отдавна съм дал заявка накъде отивам. Не че се отдалечавам от работата си като актьор, не че не я харесвам, но така тръгнаха нещата. Допреди 4-5 години успявах да се занимавам с двете неща. Вече все по-трудно. Не крия, че от време на време много ми се играе. Чат-пат снимам в някой филм, малка роля или нещо колкото да си начеша крастата. Аз специализирах „Продуценство“ и по-точно „Мениджмънт на аудиовизуални компании“ в Media Business School към програма „Медиа“. Вече 12-13 години се занимавам с това. Така че мисля, че съм си избрал пътя вече. 
 
Какъв е успешния медиен модел? Във Вашия случай с ТВ 2.

Нашата цел е да бъдем една телевизия, която забавлява, в същото време и образова, и най-вече е много интерактивна с публиката си. Ние наистина искаме да се доближим доста близо до зрителите си. За сега е рано. Тепърва развиваме цялата си програмна схема. Все още не работим на пълни обороти като разнообразие от програми, но мисля че лека-полека предстои да заявим накъде отиваме. Да, ние ще се забавляваме с предавания като Азис и „Градски легенди“ и „Долен мръсен лъжец“ с Дони. Ние ще имаме също и публицистика с Георги Любенов. Също наш кадър е и Криси Патрашкова. На 23 април пускаме  „Мрежата“, което е ориентирано към вашата аудитория. Подготвяме и окончателен вариант на нашият сайт. Той е с претенцията, че е повече отколкото да информира само за нашата телевизия, а да бъде място където хората могат и да общуват.

Налага ли Ви се да правите много компромиси в работата си? Покриват ли се личните Ви критерии (предпочитания ) с изискванията на пазара?

Това е все едно да правя телевизия само за себе си. Какво на мен ми харесва и не ми харесва? Това е супер непрофесионално, ако някой каже че отива с такава нагласа по някакъв начин да участва в ръководството на една телевизия. Нито една телевизия не трябва да бъде ръководена от хора, които разсъждават така. Човек не трябва да прави компромиси с личните си предпочитания и вкус, но трябва да е с ясната нагласа каква телевизия прави, какво иска да постигне с нея. Има си различни типове телевизии – такива, които са комерсиални и обществени.

Коя е ролята или музикалното изпълнение, които са оставили най-голямо отражение в живота Ви?

Ей, „Златната монета“, песента „Моля кажете не на шега“. Това изживяване, на тази възраст си остава хит. Друго талкова впечатляващо е през 1985 г., когато бяхме на „Златния Орфей“ с актьора Кирил Варийски, с Вили Казасян и с бенда.

Лесно ли допускате хора до себе си?

Трудно се ядосвам, освен когато хората са арогантни. И-иии, трудно допускам нахални хора до себе си.

По какъв начин постигате целите си. Каква е Вашата тактика?

Нямам тактика, имам цели, които трябва да постигна като продължа да бъда добър човек.

Сподели в: