Баба Тонка – национален герой, който си струва винаги да помним

Внучката на Никола Обретенов – Лиляна Балканска, разказва за подвизите и злощастната съдба на своята прабаба Тонка Обретенова и нейните деца и внуци в изданието „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ (ИК „Изток-Запад“) със съставител изследователя Веселина Антонова.

Баба Тонка Обретенова е представител на известна българска фамилия, която е оказала сериозна морална и финансова помощ на Русенския революционен комитет, основан в нейния дом от сина й Никола Обретенов. Родът Обретенови е живял в град Русе от ХVІІІ в., по време на освободителните борби и изграждането на нова България, до трагичните дни и нощи на комунистическия терор след 9 септември 1944 г., когато внучката на прочутата Баба Тонка (която носи и нейното име) и съпругът й Нико Просенички биват отведени от двама непознати за разпит в милицията и видени за последен път от своите деца – Милкана Обретенова и Лиляна Балканска (съпруга на известния български художник Ненко Балкански).

Книгата „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ в съставителство на Веселина Антонова – изследовател със сериозни постижения в сферата на модерната българска история и архивистика, дава обширна информация за Тонка Обретенова, за нейните предци и потомци, за непрежалимите майчини жертви: двама загинали синове и други двама, изпратени на доживотно заточение. Повествователната линия, следвана от Антонова, в съчетание с коментари на документи, други наративни свидетелства, научни изследвания и публикации, ни пренася в онези велики мигове на автентичен, неподправен патриотизъм, който днес за мнозина изглежда неправдоподобен, но който отразява най-светлите страни на българското национално развитие.

Разговорите с правнучката на Баба Тонка – Лиляна, са записвани през 90-те години на ХХ в., по време на нейните гостувания в родния й град Русе. Именно родителите на Лиляна стават жертва на зверските „мероприятия на народната власт“ и остават без гроб, без следа за ужасната им участ. Опитите да бъде заличена паметта на тези достойни хора води до поругаването и разграбването на техния фамилен дом, съхраняващ национална памет с неоценима стойност. Сред вещите в семейство Обретенови е и черепът на големия български войвода Стефан Караджа, който Баба Тонка извадила една нощ от безименния гроб, съхранявала и предала на децата и внуците си, чак до средата на ХХ в., когато той бива дарен от тях на българския народ.

Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ е осмата книга от поредицата „Забравените българи”, част от която са също „На кол вода пиехме“ на Благой Шклифов, „Изповедта на една луда балканска глава“ на Коста Тодоров, „Сага за Балканската война“ на Иван Дочев и редица други.