А къде са родителите?

Пиша, защото ме боли

Колега остави на бюрото ми последния брой на в. „Животът днес” от 12 до 18 януари 2016 г., но не уточни на какво да обърна внимание. Докато преглеждах страниците, спрях на 12-а, провокирана от заглавието „ЕС временно  се затваря, докато се върне солидарността”. Подзаглавието на авторката Аделина Марини обяснява духа на съвремието ни така: „Прехвърлянето на горещия бежански картоф все някога трябваше да свърши. Страните – дестинации най-сетне казаха баста и спуснаха бариерите, като отправиха ясно послание към транзитните държави – докато няма солидарност, няма свободно движение…”

Дванадесета страница от „Животът днес” на 12 януари е посветена на незавидната участ на страните в ЕС, принудени да приемат бежанци от арабският свят. Най-гостоприемни са най-проспериращите Австрия, Германия, Швеция, но вниманието ми беше привлечено от подзаглавието на втора колона, където министърът на Швеция Йоханшон съобщава, че за последните четири месеца в страната са пристигнали 115 000 бежанци и също: „Ако трябва да броим само непридружените деца и непълнолетните, те са 26 000. Това са 1000 училищни класа, пристигнали в Швеция…”
  
Читателят от демократичния свят, обръгнал с духа на глобалната статистика в медиите, с глобалната стратегия на интереси, глобалната престъпност и мода – не обича да се замисля над въпрос като: къде са родителите на учениците без придружители? Защо са ги пуснали на произвол? Да речем, че някои от тях са тръгнали с „користна цел” да оцелея и да достигнат до един по-красив свят, докато военните сили от Изток и Запад изсипват оръжие над арабски целеви обекти. А може би някои от родителите на тези 26 хиляди деца са убити? Военните сили от Изток и Запад не дават сведения за тайни, станали на хиляди мили извън границите на САЩ, Русия, Стария континент – все мощни дестинации в производството на оръжие. Ние знаем и помним точния брой на жертвите от атентати в европейски и световни столици, но никой не се интересува от броя на жертвите по земите, където самолетите и оръжието сеят пустош!
На 11 декември 2015 г. президентът на Русия беше издал заповед до главнокомандващия на руските войски в Сирия да бъде унищожено всичко, което е против руските интереси и националната им инфраструктура там. Какво значи „Унищожи всичко!”? Да бъдат заличени индустриални обекти, заводи, селища… Кой има право да издаде такава заповед за унищожение? Ами ако думите на руския президент са оповестени чрез медиите до населението на Сирия, Путин представя ли си ужаса на родителите за техните деца, домове и бъдеще? Питат ли се понякога главнокомандващите как биха се чувствали тяхно височество, ако над земите и децата им се стовари военно бедствие, което да унищожи всичко? Адмиралите на една война не мислят за кръвта на жертвите, които оставят след себе си техните заповеди – хиляди убити жени, млади хора, възрастни, болни… Генералите безотказно изпълняват заповедите на интересите, без да разсъждават за последствията.

Мисля за тези „дребни факти”, понеже съм от малка страна, неизвестна в миналото. Едва през последните години в България се появяват сведения за цинизма над София през Втората световна война.  По онова време заповедите на английското военно командване били столицата на бедна България да се изравни със земята от ескадрилите на англоамериканските сили! Така от 14 ноември 1943 г. до 2 септември 1944 г. над тази педя земя са преминали повече от сто военни нападения, атакуващи граждански обекти по плана „Прицел от упор” /Point Blank/ Щетите са огромни, но десетилетия никой не смее да пише и говори за тях; никой няма право да заклейми могъщите сили с оръжие! Най-пострадала от всички е София. В полите на Витоша са напълно разрушени 3711 сгради, полуразрушени 2 688; напълно изгорени са 519 домове, полуизгорели 108… По доклади на експерти от военното разузнаване тогава, изследвали резултатите от „Летящи крепости над София”, при бомбардировките загиват повече от 1 500 невинни граждани, а тежко ранени са 1 300. Нима човек с нормално интелектуално развитие днес може да приеме, че този брой на жертвите е достоверен? Наистина ли някой главнокомандващ се е интересувал от броя на жертвите под руините на 7 600 обществени сгради? Такива планирани бомбардировки с цел да сплашат населението, са осъдени като престъпления против човечеството! Същата е участта на Дрезден, Хамбург, Лондон, Варшава, Ленинград, Хирошима, Нагасаки… Целта на дявола е да разкъса плячката, за да пирува с плътта й. А урокът на завоевателите от онова време е, че който вади нож от нож умира!

За възмездието на голямата блудница Вавилон, пируваща бляскаво над хора и много води, с която блудстват земните царе, опити от гнусотиите й, Йоан Богослов пише в Библейското Откровение: „След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт, и земята светна от неговия блясък. И той силно извика с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, тя стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, на всички омразни птици; защото от виното на яростното й блудство пиха всички народи, и царете земни блудстваха с нея, а търговците забогатяха от земния й разкош.” /Откровение 18:1-3/

Тази библейска истина за змея и звяра, за прокудените и онеправданите, блести над света две хиляди години. И днес великите сили, произвеждащи оръжие, не помнят решенията на международния съд в Хага от 1899-1907-а., които забраняват бомбардировки на граждански обекти, за да не бъдат убивани невинни хора, да не се унищожават селища и исторически паметници на културата. Кой може да каже каква е присъдата на злодей, издал заповед за нападение и унищожение на градове, училища, болници, плодни дървета? Все едно коя сила от Изток или Запад се явява на сцената като победител на националните интереси.  Тези избраници на сатана издигат стени за прегради между народите и учат хората да се ненавиждат като врагове; тяхната демагогия не допускат съчувствие и братската любов. Те са лицемери и подстрекатели, които с щедра ръка дават милиарди за ново все „по-съвършено” и мощно въоръжаване уж за самоотбрана, но тяхната цел да сеят раздори и да продават стоката на лукавия, за да се обогатяват от нея и така да тържествуват. Но са така заслепени в своята „правда”, че не прозират в бъдещето – те направляват своя народ към икономическа несъстоятелност и бавна разруха. Защото оръжието е благородната маска на звяра, който води към бездната на погибел. Неслучайно в клаузите на ООН заляга законът, че съзнателното убийство е грях против Бога и човечеството – независимо коя ръка, от чия народност го извършва; независимо какви са подбудите за изпълнението на това!

От статията, посветена на проблемите с миграцията от ислямски държави в ЕС научаваме, че само в Швеция са пристигнали 26 хиляди деца без придружители. За тези сираци няма повече сведения. Но в един сайт видях по-жесток случай – снимка на баща сириец, чиито три деца са убити по време на бомбардировки!…  Какво бихте направили вие, ако във вашия дом дойде някой с маска и убие децата ви? Ами ако пусне бомба над къщата ви? След бомбата може да е по-просто – внезапно убит, вие няма да знаете какво се е случилото с вашия дом и вашите близки; оцелели ли са хората в съседни къщи, има ли тежко ранени по време на нападението.
Но сега ви моля този кадър да стигне до душите ви, да разтърси  сърцето ви с цялата сила на истината, че това е възможно да ви се случи, независимо от осигурената отбрана по въздух на нечии военни партньори! Така ако се концентрирате, ще разберете къде са родителите на 26 000 деца в Швеция. Или нещо по-тайно – защо се превръща в камикадзе човек, останал единствен жив от семейство с деца. Не казвайте, моля ви, че този човек на всяка цена трябва да прости на убийците. Не го изговаряйте, дори да си го помислите, защото скоро ще се наложи да бъдете в същата или сходна на нея ситуация и ще разберете, че сте безсилни да обуздаете гнева. Когато неправдата и скръбта от нея са безмерни, човек със свои усилия не може да отмъсти, но той е слаб да спре повика за възмездие!

Преди десет години получих ценен урок. Тъкмо изследвах дълбоките корени на любовта в различни религиозни учения, една вечер възрастната стопанка в съседната къща на село влезе в нашия двор с викове, че иска да запали къщата на Вълковци в другия край, защото внукът на Вълковци нарочно ударил с камък окото на нейния десетгодишен внук в училище и малкият завинаги остава само с едно виждащо око! Опитах се да я утеша, че ударът не е бил тежко фатален, защото момчето ще вижда и с едно око, ще продължи да живее, затова е добре вкъщи да простят на безумния злосторник. „Нали Христос ни учи да прощаваме на враговете си!” – казах спокойно и мъдро, а съседката се взря в лицето ми и попита – ако някой убие твоя внук, ще му простиш ли? Въпросът ме намери неподготвена, но казах – Да! След краткото „да” изтръпнах от истината – дали бих могла да дам бързо опрощение на убиец, дръзнал да отнеме съзнателно живота на моето дете? Съзнавах, че в различните страни на щетата амплитудата в чувствата е огромна: ако ти си пряк потърпевш, шокът стига до върха на гнева. Ако си външен наблюдател, чувствата са умерени – нали не се е случило с нас!
Истинският отговор за внезапния смут след въпроса на съседката – мога ли да простя на убиец, съзнателно отнел живота на детето ми, получих след месец. Беше юни и цветята, посадени с моите ръце в градинката на тротоара пред къщата, започнаха да цъфтят.  Тогава забелязах, че щом най-красивото цветче се разтвори до пълна хубост, нечия ръка го откъсва и го хвърля на плочника. Ръката не късаше цветето, за да го подари на любим човек или да го натопи във ваза; злосторникът искаше да го унищожи, а така да уязви мен! Случаят се повтаряше почти всеки ден, все повече се изпълвах с болка и гняв до сутринта, когато видях, че ръката не е откъснала стъблото, а е изтръгнала от корена най-красивото цвете в градината ми. Тогава извиках на глас: „Искам да видя счупена ръката на този, който не е посял, не е отглеждал, а само унищожава!” След гневните думи в съзнанието ми се върна разговорът със съседката – тя да прости за изваденото око на внука си! Запитах се бързо – ако аз не мога да простя унищожението на едно цвете, как бих простила на убиец, умишлено отнел живота на мое дете?…

Отговорите за справедливото възмездие не спряха до тук. След два месеца видях гипсираната ръка на 15-годишен ученик, който живееше със семейството си отвъд реката. От приятелски разговор с майка му след време разбрах, че тя не може да се справи с непреклонния характер сина си, който за свое забавление непрестанно измислял нелепости, включително късане на градински цветя.

* * *
… Днешният свят обича да се развлича със зрелища, екшъни, трилъри, войни… Хората не искат да гледат и да слушат за страданието, което другите са преживяват. Но както Христос чука на всяка врата с надежда да му отворят, така и дяволът хлопа, за да ни предложи горчивото питие на своя опияняващ морал –  алкохол, наркотици, фатални катастрофи със скоростни коли и мотори… Добре е да помним обаче, че зад скъпия декор на интересите идва час за възмездие!

Статията във в. „Животът днес” „ЕС временно се затваря, докато се върне солидарността” завършва с аналог на времето за голямата депресия: „Най-лошите последици от неспазването на договореностите, обаче, може да са отново в еврозоната, която се държи на повърхността единствено благодарение на ниските цени на петрола и на разхлабената парична политика на Европейската централна банка.”

Банките не се интересуват от загинали родители и бездомни деца. Моралът на днешния свят е в силата на парите. Заливащите света Имигранти от арабския свят, заливащи света през последните години, са живо доказателство за закона, с който получаваме поучение и безотказно възмездие: „Не правете на човеците това, което не искате те да извършват с вас!”