Археолози откриха 107 древни находки в селищна могила до с. Бъзовец

Археологическите разкопки на селищната могила се проведоха през месец юли и август 2013 г с научен ръководител Димитър Чернаков (Регионален исторически музей – Русе), доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ – БАН) – научен консултант, инж. Дончо Караколев – художник, студенти по археология от Нов български университет, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Университет на гр. Дъръм, Англия и студенти по български език и история от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на фирма „Терекс и Ко“, Регионален исторически музей – Русе и материална подкрепа на кмета на селото г-н Георги Малев и Спас Генов – арендатор на терена.

Oбект на изследване през този сезон бяха откритите през 2012 г. останки от две сгради и част от разрушена укрепителна система, датирани от първата половина на кеменно-медната епоха (4800 – 4550 г. пр. Хр.). Първата сграда е имала колово-плетена конструкция, обмазана от двете страни с глина. Пред входа е имало преддверие – навес. Подът на постройката е обмазан и вторично опален върху предварително наредени камъни, между които има спойка от сиво-зелена глина. Oткрити са предимно фрагменти от керамични съдове и животински кости в повишено количество, находки от кремък – ножове, стъргалки, чукалки, кост – длета, шила, две гривни от мида Spondylus, използвани както за разменно средство, така и за накити. Сградата е била използвана за жилище.

Този сезон продължи и изследването на отритата миналата година втора постройка, която се намира непосредствено северно до предходната. Тя е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Уточни се, че нейната дължина или ширина е 10 м. Тя била от типа „наколни къщи”. Бяха открити останки от четири носещи дървени колони, но общият брой на колоните вероятно е бил много по-голям.

Пространството под тях е било използвано за съхранение на дървен материал, по всяка вероятност за огрев. Върху колонадата е била изградена дървена скара от греди, обмазани от горната си част с глина и оформящи подовото ниво на постройката. Върху него са открити деструкции от керамична пещ приблизително с квадратна форма при основата. Постройката е имала и участък, който е бил двуетажен, но не се е разпростирал върху цялата й площ. Вероятно той е бил ползван за всекидневно обиталище, тъй като върху пода на втория етаж, който е имал поне пет етапа на обмазване и е опален, бяха открити фрагменти от натрошени съдове и находки от керамика – плочка и гривна, кост – шила, длета, накитни предмети, рог – копачки, кремък – ножове и стъргалки, бойни топки.

Сградата е била унищожена от силен пожар, доказателство за което са откритите множество мазилки и обмазки оранжево-червени на цвят с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел. Резултатите от палеоботаничния анализ на проби от сградата показва наличие на семена в повишено количество от голозърнест ечемик и уров. Долният етаж от къщата е използван за хамбар. Не е открит нито един цял съд или значима находка в постройката, което е свидетелство, че нейните обитатели са имали време да изнесат най-ценната покъщнина и да избягат, преди пожарът да е изпепелил всичко.

В могилата са открити общо 107  находки от керамика, кост, камък, мидени черупки,  антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.

Снимка 1: Разкопките
Снимка2: Глава на антропоморфна фигура

Прочетете още:
Златна обеца, сребърен медальон и бронзов боздуган са сред най-атрактивните находки от Аква Калиде
Изложба „Мечът на Севт III“ в Националния археологически музей
Професионално ателие „Културно-историческо наследство и археология“ в Русе