"Английски пасажери" от Матю Нийл – приключение, история и хаплив хумор

Разказан от над двадесет различни герои и изпълнен с хаплив хумор, романът „Английски пасажери" от Матю Нийл съчетава остроумие, приключение и исторически детайл в един завладяващ разказ. (Откъс от книгата прочетете тук.)

Когато капитан Кюли и неговата банда контрабандисти избягват на косъм конфискацията на незаконния си товар, те са принудени да предложат кораба си „Искреност“ за превоз на пасажери. Единствените клиенти са двама англичани – преподобният Джефри Уилсън, който мисли, че Райската градина се намира на остров Тасмания, и д-р Томас Потър, който в този момент разработва своята зловеща теория за човешките раси. Междувременно абориген от Тасмания на име Пийвей разказва за борбите на своя народ срещу британските нашественици. Докато английските пасажери напредват към бреговете на неговата земя в едно пътуване, изпълнено с премеждия и разкриващо пълното разминаване на техните ексцентрични идеи с реалността, ние осъзнаваме, че назрява мощна колизия. Използването на гласовете на повече от двадесет разказвачи, всеки един от тях завършен характер, дава многобройни гледни точки върху едно и също събитие, така както е видяно в различни моменти от времето.

През 1857 г., когато английските митничари са на косъм от това да разкрият и конфискуват незаконния товар на капитан Илям Куилян Кюли и неговата банда контрабандисти на ром от остров Ман, той е принуден да предложи кораба си за превоз на пасажери. Единствените желаещи са двама ексцентрични англичани, които искат да предприемат пътуване до другата страна на земното кълбо. Преподобният Джефри Уилсън вярва, че Райската градина се намира на остров Тасмания. Неговият спътник д-р Томас Потър разработва зловеща теза за човешките раси, за която преподобният не знае.

Междувременно абориген от Тасмания на име Пийвей разказва за борбата на своя народ срещу нашествието на англичаните, като историята му започва през 1824 г., стига до настоящето с пристигането на английските пасажери през 1857 г. и продължава в бъдещето до 1870 г. Тези герои и много други се сливат в буря от гласове и съживяват пред очите ни една отдавна отминала епоха.

 ***

 Аликс Уилбър:

Христофор Колумб търси морски път към Индия, когато налита с развети платна право в Америките. Един от разказвачите в амбициозния исторически роман на Матю Нийл „Английски пасажери“ има по-скромни въжделения – капитан Илям Куилян Кюли иска само да прекара малко тютюн, бренди и френска порнография от остров Ман до усамотен плаж на английския бряг. Но някак в суматохата се оказва, че той и екипажът му вдигат котва за Австралия. Има и по-лошо – принудени са да вземат на кораба си трима темпераментни англичани, отиващи в Тасмания с мисията да открият точното местоположение на Райската градина. Годината е 1857 и геологията прави първи сериозни набези в областта на религиозните доктрини. Когато преподобният Джефри Уилсън попада на научен труд, който определя възрастта на силурийския варовик на около сто хиляди години, той е скандализиран. „ И това наспроти факта, че библията казва и то с голяма яснота, че земята е била създадена само преди шест хиляди години.“ Многобройните му опити да докаже правотата на библията водят до научна експедиция, състояща се от него самия, Тимъти Реншоу – недоучен ботаник, и д-р Томас Потър.

Сега да се върнем 30 години назад, в 1828 г., когато своего рода революция разбунва страстите на остров Тасмания. С течение на години белите заселници присвояват земята на аборигените и отношенията между тях се влошават и преминават в насилие. В центъра на събитията е Пийвей, млад мелез, изоставен от майка си – туземка, която е била отвлечена и изнасилена от избягал бял каторжник. Сега тя, изпълнена с мисълта за отмъщение, води война срещу белите и Пийвей, отчаяно стремящ се да спечели нейната обич, се присъедява към отряда й. Главите за миналото, разказвани от Пийвей и допълвани от писма и разкази на бели заселници, се редуват с части, разказвани от Кюли, Уилсън, Реншоу и Потър. Накрая, разбира се, двете времеви линии се пресичат и пораждат значими събития.

Война, бунт, корабокрушение и голямата доза фарс правят „Английски пасажери“ завладяващо четиво, но именно литературният вентрилоквизъм на Матю Нийл е този, който го прави забележителен. В роман с толкова много гледни точки, индивидуалността на всеки един глас изпъква ясно. Да вземем например д-р Потър, чиито параноя и егоцентризъм водят до записки от вида: „Екипаж от Ман = вероломен докрай. Лично чух Брю (вързан за бизан мачта както обикновено) нарежда кормчия поеме курс север-северозапад. Когато питам го отн.това, той твърди ние = отнесени в Бискайски залив от сложни морски течения + трябва смени курс да избегнем Бретански полуостров. Сочи далечна точка земя на север-североизток, твърди това = Бретан. Изпълнен съм със съмнения.“ Но вероятно най-завладяващият глас в „Английски пасажери“ принадлежи на Пийвей, който рисува ярка картина на живота на аборигените на чужд език, който той успява да направи свой собствен:

„Когато си седяхме така в тъмното, след като се нахранехме, Тартойен ни разказваше истории – тайни истории, които няма да ви кажа дори сега, – за луната и за слънцето и как всеки е бил направен, от човеците и валабито до тюлена и кенгуровия плъх и така нататък. Също разказваше кой е в онези скали и планини и звезди и как е отишъл там. Докато, една след друга, чух много истории, ей така както си вървяхме насам-натам, и бях озарен за това как светът е станал такъв, и накрая го опознах така, сякаш беше мой приятел от семейството.“

В края на тази епична история светът, който Пийвей познава, си е отишъл завинаги, а животът на моряците от Ман и английските пасажери е безвъзвратно  променен. Базиран на действителни събития от историята на Тасмания, романът на Матю Нийл представя горчивата истина за бруталното колониално минало на Австралия, дори когато говори за чудесата и чара на епохата на великите географски открития.

От Publishers Weekly

Жестоката ръка на британския империализъм осигурява основата на този дързък исторически роман за английската колонизация на Тасмания в началото и средата на XIX в. Британският автор Матю Нийли дебютира в САЩ с този дълъг роман за контрабандисти без късмет, отчаяни каторжници, лицемерни бюрократи, луди пастори и прогонени от земята си аборигени. Английските пасажери са преподобният Уилсън, пастор, решен да докаже, че Тасмания е мястото на Райската градина, и д-р Потър, безскрупулен учен, точно толкова твърдо решен да докаже, че Уилсън греши и от тази победа да извлече слава за себе си. Те са на път за Тасмания на борда на кораба „Искреност“, воден от капитан Илям Куилян Кюли, контрабандист и всеизвестен мошеник. Това морско пътешествие е неприятно за всички, особено за Кюли, тъй като е принуден да предостави кораба си за превоз на пътници, за да плати глобата, наложена му от митническите власти след неуспеха им да uкрият контрабандния му товар. Бури, пирати и нечестни игрички са само прелюдията към трудностите, които ги очакват, когато пристигат в Тасмания. Британската безпардонност при насилственото налагане на цивилизацията и християнството на аборигените води до масови кланета и изтикване на местните от родните им места и туземците са наистина разгневени. Експедицията на Уилсън и Потър се води от Пийвей, умен абориген, който няма намерение да се подчинява на белите. Разбира се, изследователското пътешествие се превръща в кърваво бедствие. Убийство, лудост, предателство, бунт и корабокрушение изпъстрят действието и осигуряват заплетени сюжетни обрати с изненадващи и удовлетворяващи резултати, особено за капитан Кюли. Тази богата приказка е разказана от двадесет различни гласа, които прескачат напред-назад в годините, но авторът съумява да предпази читателя от объркване. Грижливото проучване на историческия материал от Нийл и живописният му разказ създават един впечатляващ епос.

Обем: 568 страници
Цена: 18 лв.
Превод от английски: Росица Иванова
Издателство Сиела