Ангел Ангелов – „Историчност на визуалния образ“

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и

Софийски литературоведски семинар“

ви канят на:

Представяне и разговор върху книгата на

Ангел Ангелов

Историчност на визуалния образ“

31 октомври, сряда, 17:00 часа,

Нова конферентна зала,

Ректорат, Софийски университет

С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев, Дарин Тенев, Мария Калинова

Книгата на Ангел Ангелов „Историчност на визуалния образ”(2009) е изключително задълбочено и внимателно проучване върху визуалния образ в неговата историчност, плод на дългогодишно изследователско и преподавателско усилие. Тя преосмисля основни положения в историята на изкуството, търси генеалогията на понятието визуален образ, връзката му с визуалната култура и не на последно място, историзира самата идея за край на историята на изкуството. Това е не само конкретно изследване на визуалността, но също и на социалните, културни и институционални условия за нейното познание, което отдалечава работата му от традиционното изкуствознание и я приближава към трансдисциплинарно културологични и антропологични изследвания, както и към културната история на съвременността (Ал. Кьосев). Интерпретираща огромен свод както от класически произведения на изкуството, така и от съвременни български художествени практики (от Фра Анджелико до Надежда Ляхова), изследването инкорпорира множество визуални материали и предлага възможност за многомерно мислене върху визуалната култура.

Софийски литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.

Сподели в: