Алексей Казанцев приветства българската публика

На 2 септември Народен театър “Иван Вазов” гостува на сцената на читалище “Отец Паисий” в Созопол в рамките на Аполония със спектакълът “Бягащи странници” от Алексей Казанцев. Пиесата представя съвременна Русия през погледа на хора от различни социални слоеве. Големите обществени промени, довели до нови икономически реалности, по своеобразен начин се отразяват на човешките взаимоотношения. Героите са познати – неуспял честен инженер, просперираща, но нещастна самотна майка, тийнейджърка, съзряла рано и преживяла края на детските си илюзии, невярна съпруга и човек на силата и риска. Всеки от тях търси щастието, бори се да избяга, да намери истината. Традиционните представи за нравственост и морал са подложени на изпитание. Потвърждение на това са думите на Надя: “… Понякога на човек му е толкова самотно, че му се иска някой просто да поседи при него.”

Специално за Празниците на изкуствата Аполония авторът излезе на сцената след представлението и изказа благодарност на целия български екип реализирал пиесата му. За автора “Бягащи странници” е необичайно силна пиеса, която за съжаление не е поставяна много. Възприема “Бягащи странници” като утеха, утеха за надеждите, които хората изпитваха в началото на социално-политическия преход. Утеха и за трагедиите, които възникнаха от несбъднатите очаквания, както в Русия, така и в България и в други страни. Струва му се, че едни заблуждения се заменят с други и това е неизбежно.

Постановката и музикалната картина са на Николай Ламбрев – Михайловски, сценографията е на Чайка Петрушева, с участието на Емануела Шкодрева (Инга), Екатерина Стоянова (Полина), Параскева Джукелова (Надя), Йосиф Шамли (Роман), Иван Юруков (Дмитрий).

Ето какво казва Николай Ламбрев за спектакъла:

“Живеем идиотски… Живеем… както можем. Живеем, както ни подскажат. Живеем… странно, не собствения си живот, а нечий друг. Защо? Животът се променя – една система, после друга я замества. Правителства, идеологии, концепции, пари, валутни курсове, болести се въртят, затрупват ни, а ние се надяваме! Че утре ще е по-слънчево от днес. И се опитваме да се влюбим … в когото можем, или по-точно, в нещо около нас, близко, познато … Търсим сигурност в нежността, но има ли по-ефимерно нещо от нежността? Миг и я няма вече. Принадлежи на друг, открадната, споделена …

Безотговорна агресия се излива от сърцето и се превръща в ненужна помия, защото … Защото не знаеш как да си отговориш. За какво живея, кому съм необходим и кой е моят бог! Моят бог – в душата ми! А утре? И докато питаш, докато чакаш, докато искаш и мразиш или обикваш – животът отлита. И как си живял – в истина или мрак? Кой ще ти каже? Пак ще чакаш – до новото разсъмване. Ако не спиш така дълбоко и тъпашки, че и вълк да те захапе, да не усетиш … Тогава ни бог, ни ангели за теб …!

Странно – живеем, живеем …”

Алексей Казанцев е роден през 1945 г. в Москва. Завършил е Филологическия факултет на Московския държавен университет, после учи в Драматическата студия при Централния детски театър. Играе на сцената на ЦДТ и там започва да се занимава с режисура. Поставя учебните спектакли “Смъртта на Тарелкин” на Сухово-Кобилин и “Престъпление и наказание” по Достоевски. Учи режисура в курсовете на Г. Товстоногов и О. Ефремов. Работи като режисьор в Рижския театър на руската драма.

Първата му пиеса “Антон и другите” (1975) е поставена през 1981 г. в Централния детски театър. Широка известност като драматург придобива след поставянето на пиесата “Старият дом” през 1978 г. в Новия драматически театър в Москва. Оттогава участва в драматургическата студия на Алексей Арбузов. Впоследствие “Старият дом” е поставена в повече от седемдесет театъра в страната и става една от легендарните пиеси на 70-те и 80-те години. Играе се и сега. Творческият път на театъра на Олег Табаков започва с пиесата на Казанцев “Ще се върна при теб с пролетта”. Режисьор на спектакъла е В. Фокин. Алексей Казанцев е автор на пиесите “Велики Буда, помогни им!” (1984), “Сънищата на Евгения” (1988), “Същата тази светлина” (1992), “Бягащи странници” (1996), “Братята и Лиза” (1998), “Ела при мен, Кремъл!” (2001) и др.

През 1993 г. А. Казанцев заедно с М. Рошчин основава авторитетното списание за съвременна руска драма “Драматург”. От 1998 двамата ръководят Центъра за драматургия и режисура, чиято основна цел е подпомагането на подрастващите театрални творци.

Сподели в: