Александър Покидченко: Щастлив съм, когато с музиката стигам до сърцата на публиката

Срещнах се с Александър Подикченко часове преди концерта му в София, в арт-клуб "Жреци на музите", на 17 юни. Музикантът дойде по покана на Евгения Димитрова и Красин Химирски от Сдружение "Приятели на Иноднозеия НУСАНТАРА". Талантливите му изпълнения на джаз и съвременна естрадна музика, която е композирал сам по стихове на Петя Дубарова, Христо Фотев и Вътьо Раковски развълнуваха сърцата на публиката.

Александър Покидченко е музикант, композитор, пианист и артист. Участва в множестество фестивали по цял свят. През 2007 г. за големите си заслуги в областта на музикалното изкуство пролучава званието "Заслужил артист на Русия". Ето какво още разказа той.

Как бихте се представили за читателите на Kafene.bg
?
Композитор по професия, свиря на роял, изнасям рецитали – поезия и проза, аранжирам музика за различни състави. Много разнообразни музикални дейности и всичко ми е интересно. Разбирам, че и моята публика харесва всичките ми занимания. Тогава силите и желанията ми за работа се увеличават.

Откога се занимавате с музика
?
Майка ми, педагог по пиано, още в ранното ми детство видя моите музикални способности и реши да уча музика. Аз разбира се не исках, защото това беше свързано с дълго упражняване пред пианото. За щастие рано прових способности за съчиняване на музика. Мама отиваше на работа и ме оставяше на баба да ме пази. Когато тя отиваше в другата стая да си върши работата, аз поставях някоя приключенска книга върху пианото и четях. Докато четях, трябваше да импровизирам музика. Когато баба идваше да ме види, аз бързо закривах книгата с ноти и започвах да свиря по тях. Баба беше много доволна от мен и вечер ме хвалеше пред мама, че 3 часа съм свирил без прекъсване. Така у мен се роди способността към импровизацията и съчинянатего на музика. Така че съм благодарен и винаги споменавам с добра дума моята любима златна баба и моята майка. Професията на композитора и пианиста трябва да започне от много ранни детски години, ако закъснееш, трудно ще наваскаш.

Казахте, че се изявявате на много фронтове – музикант, композитор, пианист. Има ли нещо, което надделява над другите?
Не, обичам всичко, с което се занимавам. Когато започна да правя само едно, другите започват да ми липсват. Друг е въпросът, че не ми достига време да го правя с всяко поотделно толкова дълго, колкото искам. Но това е въпрос на дисциплина и разпределение на времето. Например, когато дълго време се занимавам с естрадна музика, класиката започва да ми липсва. Тогава отивам на класически концерт, случва се някакво вътрешно пречистване и възстановявам баланса.

За кой път сте в България?
Може би 2-3 или 4-хиляден път. Тук имам много приятели, контакти. Преди идвах по-често, сега по-рядко. Този път съм в София по покана на моите скъпи приятели Евгения Димитрова и Красин Химирски, за да изнеса концерт по техния проект „Вселена на изкуствата”.

Имате ли любимо място, любим град в България?
Велико Търново. Това е много красив град, с който имам хубави спомени още като дете. Всеки път, когато идвам в България не мога да не го посетя.

Разкажете ни за свое участие в България, което силно Ви е впечатлило?
Преди една година участвах във фестивала „Софийски музикални седмици”. Неверояно преживяване. Неочаквах, че ще се случи „съединение” с мен и публиката ми, защото в България съм неизвестен музикант, а избрах в програма си и съвсем неизвестна музика. Бях уверен, че този концерт няма да се състои, защото няма да има касов, търговски характер. Останах приятно изненадан, че дойдоха хора, които се интересуват от истински звуци и откриха за себе си тази нова музика. Смея да се надявам, че тогава се случи това, за което мечтаех: „Ние, артист и публика, се сляхме в едно”.

През 2005 година взехте участие във фестивала „Море и спомени” и получихте награда. Кои български композитори познавате, какво сте изпълнявали до сега и по кои стихотворения от български поети сте съчинили песни?
Свирил съм заедно със забележителния цигулар, мой приятел, Недялчо Тодоров – българска музика – Пипков, Райчев, Владигеров. Недялчо Тодоров има много талантлив син, Ясен Тодоров, който живее в Америка. Ясен ми беше на гости в Русия и тогава изпълнихме западна и българска музика.

Не познавам много български композитори, но ще спомена Йоан Кукузел от 13 век и Панчо Владигеров. Купих си от София сборник с последните съчинения на Панчо Владигеров и изучих една негова пиеса, която изпълних през 2008 г. („Годината на Русия в България”) в Пловдив в рамките на фестивала за камерна музка.

От българските поети, които познават и по чийто стихове съм композирал песни ще изброя Христо Фотев, Димитър Бояджиев, Вътьо Раковски, Петя Дубарова и Красин Химирски, с когото сме близки приятели вече няколко години, той е много скромен човек, дипломат, поет, забалежителен човек.

Евгения Димитрова, Красин Химирски и Александър Покидченко

Миналата година имахте интерсено турне в САЩ – Бостън, Хюстън и др. С какво ще го запомните?
В САЩ ми е интересно, защото там намирам публиката, която в живота си се занимава с нещо много далече от изкуството. Хората идват с открита душа и аз съм благодарен, че са отделили цялата си вечер, за да ме слушат. Щастието за артиста е в това, че след час ще се случи малко чудо. Доскоро непознати, между нас ще се образува връзка и не защото аз съм красив и талантлив, а защото с музиката си, със стиховете, с песните, които съм изпълнил, съм открил сърцата им. Точно заради този миг съм готов да пътувам в Америка, Австрия, в България – навсякъде, където намирам хора с отворени сърца.

В Москва има много интересен клуб „Петрович”? Има ли подобен клуб в България или в други страни, в които сте пътували?
В България няма ”Петрович”, има в Прага, Киев и Москва. Това е място за срещи, планове и идеи, които се раждат именно там. Това е много интересно място, където се събират близки хора. Редовно пея и свиря в „Петрович” в Москва. Приятно ми е, че на моите концерти идват хора, които водят свои приятели, а приятелите им водят свои приятели – така публиката за щастие никога не свършва. Когато Красин и Евгения идват в Москва, аз винаги ги каня в „Петрович”.

Къде мечтаете да свирите?
Не мечтая да свиря на определено място. Мечтая на местата, където свиря, да срещна публика, която ще ми стане близка. Обичам на свиря на качествени инструменти. В Сан Франциско има роял, който много харесвам. Знам, че там концъртът ми ще има успех, макар, че публиката няма да е многочислена. Летя до там, само за да свиря на този роял, за да осъществя контакт чрез този интрумент с моята публика. Навсякъде, където пътувам, се раждат нови контакти, които се стремя да поддържам. Това е моята публика, моите приятели, които очакват от мен нова музика и нова програма. Щастието на артиста е в това, че може да се връща отново и отново на местата, където вече е бил.

Вашите планове за лятото
?
Два са голимите ми ангажитемнти това лято. През август ще участвам в музикален фестивал на руската музика в Италия, град Пезаро.
През юли ще участвам в благотворителен проект за деца, които живеят в далечния изток в Русия. Всяка година заедно с партньорите ми пътуваме за Хабаровски край, където обучаваме децата на музика и пеене. Русия е огромна страна. Има места, където не идват артисти. Осем часа е полетът със самолет до най-отдалечените кътчета на страната. Освен това трябват пари, за да се поканят добри артисти. Затова в отдалечените райони идват певци, които натискат копчето на плеъра и пеят това, което публиката иска – това, което децата и младите хора виждат и слушат по телевизията. Никакво възпитание, резултат няма, затова децата ни слушат и харесват само това, което се излъчва в голям тираж. Така губим цяло поколение. Талантливите хора не са много. Има единични таланти, останалата маса е посредствена. Съотношението е такова – има качествена музика и има слаба, некачествена, и тъй като тя е повече, тя се „набива” в очите и ушите на хората. Ние сме отговорните за формирането на добър вкус у децата си. Трябва да ги научим да различават красивото и грозното.

Неотдавна премина конкурсът „Евровизия”? Какво е Вашето мнение за него?
Изобщо не гледах последната „Евровизия”, научих само резултатите. Смятам, че този конкурс не води напред напред естрадното изкуство и не помага за развитието на изпълнителите. Той е свързан повече с политиката, отколкото с музиката. Евровизия  преследва други цели, като комерсиализация на естрадната музика, което е необходимо за привличането на по-голям кръг от зрители. Въпреки, че не е изключено една хубава песен в чудесно изпълнение да прескочи границите на конкурса и да стане популярна.

Какво бихте пожелали на читателите на Kafene.bg?
Обръщам се към любопитния читател, който сега чете този въпрос и иска да научи какъв ще бъде моят отговор – (без значение кой е той, какво прави, каква е професията му) – в този момент аз се запознавам задочно с него. Пожелавам Ви нови хубави преживявания и интересни впечатления. Храната, която даваме на душата си ни осигурява жизнелюбие и жизнерадостност. Колкото повече в живота виждаме, слушаме и четем интересни и висококачествени произведения, толкова по-интересно и пълноценно ще живеем.

Прочетете още:

Пианистът Александър Покидченко идва в София за музикално-поетично-танцов спектакъл