Александър Димитров – По стъпките му никнат снимки – от Мароко до Тайланд

На 15 януари 2015 г. в Дома на киното в София ще бъде открита изложбата на Александър Димитров "Цветове от Мароко". Средствата от продажбата на фотографиите ще бъдат дарени на фондация “МС Общество България” – фондация за подпомагане на страдащите от множествена склероза.

Откриването на изложбата ще бъде точно преди откриването на кинофестивала Sofia MENAR 2015, който включва филми от Близкия Изток и Северна Африка.

Потърсих фотографа Александър Димитров да сподели няколко думи за изложбата и фотографския си опит. Повече за него можете да видите на http://www.aldiphotogallery.com/bg/.

Представете накратко себе си и предстоящата ви фотоизложба в София "Цветове от Мароко".

Казвам се Александър Димитров, вече почти на 45 г. По професия съм програмист и работя във водеща българска софтуерна фирма. Кадрите от изложбата направих през есента на 2012 г., когато бях на пътешествие за около две седмици в Мароко. Пропътувахме над 3000 км. Посетихме много градове и интересни места, прекосихме атласките планини, нощувахме в лагер в пустинята, докоснахме се до атлантическото крайбрежие.

Обиколили сте много места по света и в България с фотоапарат. Когато пътувате, имате ли "сценарий", някакъв алгоритъм за снимане или се оставяте на импулса и фотомиговете сами ви се откриват пред очите?

Винаги пътувам по предварително съставена програма и с поне още един "колега" фотограф. Имаме набелязани някои основни пункта по маршрута, но интересните кадри и красивите пейзажи винаги стават спонтанно.

Някъде из медината на Шефшауен

Има ли скучни шаблони, клишета в туристическата фотография?

Разбира се, има много, но тази преценка е индивидуална. Понякога и аз ги правя. Когато видя клише в дадена снимка, го усещам и се опитвам да направя нещо по различно. Някои от клишетата, за които се сещам са например – Тайланд – плаж с бял пясък и прозрачно море; за Дубай – снимка на Бурж Ал Араб и други подобни… Много пъти снимките клишета са също много добри.
Понякога наблюдавам и клишета в обработката, когато се използва твърде много цвят, контраст, променени нюанси на небето или черно/бяло и т.н.

Кои/кое изказване, споделяне на мнение за вашите фотографии и изложби ви е впечатлило най-много?

"Любимият ми фотограф" – така една приятелка ме нарича. Нямам почти никакви фотографски изяви. Това е първата ми изложба, която започна от Пловдив, премина за кратко през Варна, а сега ще бъде и в София.

Някъде из Мароко


Какво не бихте снимали?

Не мога да снимам нещо, което не ми харесва. Винаги търся красивото около мен.

Има ли нещо (обект или лице) което обичате да снимате най-често?

Природата, пейзажите са любимата ми категория фотоси. А от скоро все повече започва да ми харесва и уличната фотография.

Колко кадъра правите на всяка снимка, за да сте сигурен, че ще се получи това, което искате?

Ооо, понякога много. Мога да стоя часове наред и да снимам от една и съща позиция. Но в други ситуации, единственият кадър е достатъчен.

Как бихте завършили изречението "Всяка следваща снимка е…"?

… бонус за мен, защото мога да я направя.