Албена Петкова за модата на бижутата от мъниста

Албена Петкова е вълшебницата на бижутата от мъниста. В това интервю тя разказва за модата, бижутата – център на визията или допълнение и за предстоящото й участие в Седмицата на модата в Румъния.

Представете се за читателите на Kafene.bg.

Казвам се Албена Петкова и съм от Русе. От дете изкуството ме влече. Пеех в детски хор, после продължих да изучавам оперно пеене в средното си образование. Работих няколко години в Русенска опера. Изработвам бижута от мъниста, кристали и полускъпоценни камъни. Всяко мое бижу е единствено и уникално.

Разкажете за събитието, където ще участват вашите бижута.

Предстои ни да участваме в Седмицата на модата в Тимишуара – Румъния, където на 25-ти октомври ще се състои ревю на бижута – ръчна изработка. Форумът се провежда за втора година, но вече е с международен мащаб. От България участниците сме само три дами: аз, Асет Цолоева и Яна Цветкова. Ще има участници и от Испания, Румъния, Русия, Украйна и други. Самото ревю ще е в музеят Timisoara – Muzeul de Arta – Sala Baroca. Залата е невероятно красива и всява респект дори само на снимка.

Всяка от участничките в ревюто ще представи по 10 бижута върху модели, облечени в черни рокли, които ще се разхождат точно, както се прави ревю на рокли. За нас това е една много силна емоция, защото досега такова нещо не е правено в България за хората на изкуството.

Определено бих искала да обменя и опит в тази насока, за да се опитам да направя и в България подобно събитие. Вярно е, че те имат много спонсори, но ще се постарая и аз да намеря такива .

Какво влагате във вашите бижута?

Първо го замислям като модел, после започвам да търся и купувам материалите за него, след това започва работата по него, после снимките и рекламата. Процесът е доста дълъг и труден, защото материалите, с които работим ги няма в българските магазини, или ако има част от тях са на много висока цена. Всичко закупувам от ЕС.

Бижутата са голямата ми страст. Всяко едно бижу, което създавам е част от мен. Влагам душата си и цялата положителна енергия си в тях. Всяко едно е мое дете.

Как се запалихте по бижутата?

На дъщеря ми й престоеше бал. Имахме специална рокля, която трябваше да се допълни с бижута, по магазините се предлагаха еднотипни и еднакви модели които не ни харесваха.

Така се сетих за един магазин, където продаваха различни елементи за направа на бижута и отидох там. Взех няколко шепи с елементи. Влязох в интернет и започнах да уча по разни публикувани уроци. С всеки урок правех ново и ново бижу, отначално по-лесни. После се запознах с други българки, които също като мен изучавах изкуството на бижутерията от мъниста. Така се събрахме група, в която всеки дава съвети и помага с каквото може. Но до бала на дъщеря ми бях направила вече около 40 комплекта. С всеки изминат ден, се увличах все повече и повече, изучавайки нови техники. Така бижутата станаха моята най-голяма страст. Това е като някакъв опиат – да направиш нещо ново, да направиш следващото бижу, да създадеш още красота.

Какво е за вас бижуто – допълнение или главен герой в тоалета на жената?

Хм, този въпрос е много дискусионен, но ще се опитам да отговоря на него. Тоалетът обикновено е допълнение към жената. Той прикрива кусурите в тялото и показва прелестите (поне за мен е така), а бижуто е нещо много индивидуално. То разкрасява и дори мога да кажа показва душевността на жената. Ако тя носи бижута само от злато – то това може да се погледне като еснафщина или пък за липса на
фантазия. Ако бижутата все в черно, значи и душата й е тъмна (тъжна, песимистична).

За мен бижута могат да се носят постоянно. Въпросът е да бъдат съобразени с тоалета, за да не се "бият". Та за мен бижуто е главният герой, той е прозорецът към жената.

Колко често вие сменяте бижуто?

Всеки ден според тоалета сменям и бижуто. От известно време развих алергии към различни метали, включително и към сребро, затова голяма част от бижутата ми са съобразени с това като в тях липсват метални елементи.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Българинът е доста консервативен и много трудно приема различното от установеното. Дълги години комунизмът ни учи, че всички трябва да сме равни и сега много трудно започваме да разчупваме тази черупка, но все пак се случва. Тепърва започваме да разбираме ръчния труд и да го ценим. Отначало всички мои приятели се възхищаваха от това, което правя, но много малко от тях разбираха колко труд е всяко едно бижу. Аз започнах да нося със себе си част от работата заедно с кутийки мъниста и да им показвам как ги изработвам. Така започнаха вече да уважават труда и емоцията, която влагам във всяко едно колие. Винаги, когато отивам на Етъра, стоя с часове да гледам работата на грънчаря и да се възхищавам. По същия начин мисля, че трябва да показваме на хората как се ражда нашето творчество.