Акад. Красимира Колдамова: В балета няма лесни и трудни роли

Наричат примабалерината Красимира Колдамова "неоценима българска перла", "виртуоз", "съвършената нимфа на палците". В продължение на 50 години тя танцува на сцената в над 60 роли и 70 постановки. През 2009 г. е удостоена с най-високата титла в изкуството – академик. Преди 20 години тя основава балетна школа "Красимира Колдамова". Срещнах се с нея дни преди юбилейния концерт-спектакъл по случай 20-тата годишнина от основаването на школата, който ще се състои на 10 май. Ето какво разказа тя за Kafene.bg.

Разкажете нещо повече за концерта, който готвите?
Това ще бъде юбилеен концерт-спектакъл, по случай 20 години от създаването на балетно студио "Красимира Колдамова". В концертът няма да участват само деца. Ще има от най-малките и от по-големите групи, но и сериозни класически произведения, изпълнени от напредналата група. Ще ни гостува моята ученичка Диана Никифорова, прима балерина от Националната опера и балет; също и мои ученички, с които съм работила в Националното училище за балет, които са вече артисти в Операта. Една от тях – Вихра Маджарова – е започнала в студиото 5-годишна, после 9 години я учих в училището, сега е в Операта.  Ще има изпълнение на Савако Мори, също моя ученичка. Концертътът ще завърши с една голяма композиция по музика на Моцарт, в която накрая всички ще бъдем на сцената.

С какви чувства и равносметка посрещате юбилея на школата?
Щастлива съм, че успяхме да издържим 20 години през бури и проблеми, свързани с финанансите и здравето на децата. Радвам се, че всяка година влизат нови дечица. Тези, които са по-способни за танц и балет влизат в Балетното училище. За всичките тези години имаме деца, които завършиха училището и станаха солисти в България и в чужбина.

Можете ли да познаете от няколко репетиции, че от едно дете ще стане балерина?

Точно това е трудното. Много пъти съм била в приемни комисии в Балетното училище. Не е лесно да прецениш възможностите на детето само от един танц или от една-две репетиции. Вероятно сме изпуснали много способни деца. По тази причина създадох балетното студио. Децата са различни – едни са по-смутителни, други се развиват по-късно. Когато започнат от 5-6-годишни, с времето ги опознаваш като характери. За бъдещата кариера на една артистка са важни характерът и музикалността, не само физически дали се справя. Дори да не станат балерини, те се научават на дисциплина, любов към хубавата класическа музиката, вкус към красотата и отношение към собственото тяло – много качества, които са полезни за всяко момиче в бъдещия му живот.

Кое е най-важното в заниманията с балет с малките деца?
Много важно е отношението на родителите. Мама и татко трябва също да проявят дисциплина и твърдост, за да водят редовно децата на репетиции. Независимо дали навън е студено или вали дъжд, дори ако трябва да се откажат от празник или разходка, детото трябва да идва два пъти седмично на занимания. Без помощта на родителите, децата не могат да се справят. Когато влязат в залата, те вече оставят сами – с педагога и пианиста. Там вече те са пълна концентрация към ръце, крака, очи, глава, уши.

А сега да погорим за Вас. Какво е Вас балета?
Целият ми живот – 50 години на сцената, много образи, които, за да пресъздадеш на сцената трябва да ги преживееш и вътре в себе си. Това, разбира се, ме обогатява. Балетът ми даде още пътувания по цял свят, срещи с различна публика и различни творци.

Искали ли сте да се занимавате с нещо друо?
В началото балетът ми се струваше суха материя и тежка работа – екзерсисът, подготовката за сцената. Имаше един период, в който мислех да стана драматична актриса, но след това се оказа, че и в балета мога да създавам драматични образи.

Коя е ролята, която Ви е струвала най-много труд?
За всички съм се трудила еднакво. Няма лесни и трудни роли. Има роли, които повече пасват на твоята душевност. За други трябва да се поровиш в емоционалната си памет, да наблюдаваш събития около себе си, за да успееш да влезеш в тях. Трудностите, които изпитваш, докато създаваш един образ са приятното усещане, те са трудни, но не мъчителни. Проблемно и трудно е да получиш ролята, сцената, да се пребориш с дирекцията. Това отнема доста време. Процесът на търсене и създаване на ролята е прекрасен.

Кои от Вашите роли най-често са се харесвали на публиката?
В световен аспект, от всичките ми гастроли и критики, излезли в чужбина, най-голямо признание са получавали Жизел, Одета-Одилия от „Лебедово езеро”, Жулиета, „ Дафнис и Хлое” и много други. Един любим на публиката спектакъл, малко показван в чужбина, но в България имаше много голям успех, е "Едит Пиаф", създаден специално за мен от Хикмет Мехмедов. Ролите ми са толкова много и според настроението на публиката една се е харесвала повече от друга, но ми е трудно да ги подредя и степенувам.

Промени ли се балетното изкуство през годините?
Да, разбира се, защото балетът не е музейно изкуство. В музея една картина остава със столетия една и съща. Балетът е живо изкуство. Всеки изпълнител внася по малко от своите щрихи на характера, на възможностите си. Като техника балетът е отишъл много напред. Даже понякога забравя основното, че трябва да е театър, в който трябва да се създават образи и да вълнува публика.

Какъв е балетът днес – ако може да му направите един малък портрет.
Много разнообразен. Освен класическия балет, има неокласика и съвременни стилове, които се изграждат на базата на класическия танц. Класическият екзерсист научава тялото най-добре да се подчинява на желанията на човека и тогава добри класически танцьори и балерини танцуват много добре съвременен балет.

Какво Ви  тревожи и какво Ви радва?
Радват ме природата, цветята, морето. Тревожи ме голямата борба, която водим да се корегира пенсионния закон за балетните артисти. Това е тежък труд и има един момент на износване на ставите. Затова балерините и балетистите не могат да продължат да танцуват до 50 години. Това пречеше и на младите, защото не се освобождаваха места, за да влязат в театрите.

Заплатите у нас не стигат, но изкуството се храни с душите на хората. Балетистите си дават душата и правят това, което най-много обичат. Който не обича балета толкова много, си намира друг път в живота. Но все още „лудите”, както ги наричам аз, не са малко и са готови да се хвърлят в това изкуство.

За  какво мечтаете?
Мечтая на 10 май салонът в Музикалния театър да се напълни и да няма места дори за правостоящи. Много бих искала да продължавам да давам това, което на сцената вече не мога да направя. Да предавам знанието и опита си на младите, от мънички да обичат изкуството, да се посветят на него, да създадат образи, да бъдат артисти, да вълнуват публиката.

Вижте още:
Юбилеен концерт-спектакъл по случай 20 години от създаването на балетно студио "Красимира Колдамова"