Айн Ранд – актуална и значима дори десетилетия след смъртта си

Философското послание на Айн Ранд е тъй радикално различно от общоприетия начин на мислене, че предизвиква революция през XX век, а отзвукът от нея се усеща дори днес, съдейки по невероятната и дори плашеща актуалност на съдържанието, поместено в книгата „Новата левица“ (ИК „Изток-Запад“).

Книгите на Aйн Ранд са преведени на десетки езици и са издадени в милионни тиражи. Идеите на обективизма – уникалната философия на Ранд – са развити в редица сборници с есета, сред които „Капитализмът: непознатият идеал”, „Добродетелта на егоизма” и „Романтически манифест”. Произведенията й обаче, които реално я увенчават с международна слава, са несравнимите по мащаб, символизъм, идеен и сюжетен размах романи, озаглавени „Изворът” и „Атлас изправи рамене”, който у нас излиза в три тома. Ранд (жената, която дръзна да обяви егоизма за добродетел, философията за ненужна, а капитализмът за безспорен идеал) е автор и на небезизвестните художествени книги „Ние, живите” и „Химн”, като във всяка своя творба – независимо дали става дума за повествование или публицистика – тя плавно развива и разкрива цивилизационни модели, на фона на които посредством епичните персонажни и идеологически колизии изплуват концепциите на споменатия вече обективизъм, на разума и индивидуализма.

Всичко това е допълнено великолепно и от „Новата левица” (с подзаглавие „Антииндустриалната революция”), където Ранд пише следното: „Ако сред хаоса на мотивите ви съществува автентично желание да се вдигнете на справедлива кауза и да се сражавате геройски в битката, обърнете се към истинския враг. Да, светът е в ужасно състояние, но каква е причината? Капитализмът? Къде го виждате, освен в разбитите късове, които все още ни държат живи? Да, сегашният „истаблишмънт” е гнила конструкция от безмозъчно лицемерие, но какво и кой е този „истаблишмънт?” Кой го ръководи? Не големите бизнесмени, които неискрено скандират колективистките лозунги на професорите ви и изливат милиони долари в тяхна подкрепа. Не така наречените „консерватори”, които се състезават с професорите ви в нападенията срещу разума и разпространяват същите колективистки, алтруистични, мистични понятия. Не политиците във Вашингтон, които са усърдни кукли на конци на професорите-кукловоди. Не информационните медии, които политизират каузите ви, възвеличават идеалите ви и проповядват доктрините на професорите ви…”

Какъв тогава е отговорът? След провала на гръмки обвинения като „Капитализмът ще ви докара до просешка тояга!“ и „Капитализмът води до война!“, т. нар. Нова левица остана единствено с патетичното „Капитализмът опустошава красотата на природата!“… Ето защо човек в крайна сметка осъзнава и разбира, че интелектуалната сила на колективистите всъщност е мъртва. Именно това е посланието и на книгата „Новата левица”. Идеите определят действията на хората, смята Ранд, а опасният „истаблишмънт” определя идеите на нацията, като именно тези идеи властват над света в последните години и причиняват все по-голямо опустошение. Днес, поради липса на отпор, идеите разрушават света, както вече разрушиха съзнанието и самоуважението. Ранд продължава с едно от най-важните послания на книгата: „Вие сте нещастни и безпомощни, искате да се бунтувате? Разбунтувайте се против идеите на вашите учители! Никога няма да откриете по-труден, благороден и героичен бунт. Няма какво да губите, освен тревожността си…”