„Адът на Гейбриъл” – романтика и еротика, поднесени с интелигентна пикантност

Силвейн Рейнард, авторът на „Адът на Гейбриъл”, е пълна загадка. Никой не го е виждал, а агентите му позволяват интервюта с него единствено по имейл. Малкото, което е ясно за Рейнард, че е канадец и че Berkley Books, импринт на Penguin Group (USA), сключва договор с него за две книги за седемцифрена сума.

Огромната цифра, както и видимо добрите качества на романа „Адът на Гейбриъл”, будят все повече подозрения у хората. Плъзват слухове: нима това наистина се е случило? Може ли зад това име стои някой известен автор? Или някой преподавател в университет в Торонто, тъй като действието на романа се развива в този град? Може би писателят наистина живее или се крие там?

Въпреки че Рейнард се представя за мъж, има подозрения, че е жена, провокирана от стереотипа, че мъжете не могат да пишат еротика.

Авторът на „Адът на Гейбриъл” с дълбоко познание на мъжката и женската психика се впуска в греховно изследване на секса, любовта и изкуплението и създава омагьосващ и интелигентен роман, изпълнен с романтика, интриги и страст. Рейнард съблазнява читателите и отваря сетивата им за романтична и чувствена любов.

Въпреки че личността на автора е забулена в мистерия, успехът на романа „Адът на Гейбриъл” е безспорен. Още в първите седмици след издаването му от него са продадени над милион копия. Самият Рейнард е във възторг от успеха на първата си книга: „За мен е чест, че бях полуфиналист за „Най-добър автор на Goodreads Choice” за 2011 г., а романът ми бе полуфиналист за „Най-добър романтичен роман”.

Вдъхновен от Данте и неговата муза Беатриче, Силвейн създава образа на загадъчния секси учен професор Гейбриъл Емерсън, който е привлечен необяснимо от стеснителната Джулия. Чрез тяхната връзка Гейбриъл поема на пътуване, което ще го принуди да разкрие мистерията на общото им минало и да се изправи срещу многобройните си демони. Непорочната Джулия Мичел също си има своите черни сенки и двамата стъпка по стъпка поемат един към друг, за да се справят заедно с тъмните си страни и да намерят пътя, извеждащ ги от ада, в който са живели. Това сближаване е и взаимното им съблазняване, в което има много нежност, романтика, чувственост и страст.

„Интересувам се от начина, по който литературата може да ни помогне да изследваме различните страни на човешката психика – особено страданието, секса, любовта, вярата и изкуплението, споделя авторът. Любимите ми истории са тези, в които героят поема на пътуване, независимо дали това е физическо пътуване до ново и вълнуващо място, или лично пътуване, в което той или тя научава нещо за себе си.
Интересувам се и от това как естетическите елементи като изкуството, архитектура и музиката могат да бъдат използвани, за да се разкаже една история или за да се осветлят качествата и недостатъците на конкретния герой. В писането си съчетавам тези елементи с темите за изкуплението, прошката и трансформиращата сила на добротата”.

Силвейн Рейнард поднася на читателите незабравима, вълнуваща история за спасението на един мъж и чувственото пробуждане на една жена:

„Помнеше ли той ябълковата градина? Опитвам се да проникна зад дълбоките сини очи и да извадя спомена:
Целувах те много, Гейбриъл, една незабравима вечер. Но ти не помниш. Чудя се дали ще си ме спомниш, ако те целуна. Спомни си моите устни, твоите ръце, в които заспах – единствената нощ с Беатриче! Ti amo, Dante! Аз съм твоята Беатриче!
Джулия рязко пое дъх…

Той се наведе над нея и се потопи в кафявите очи с карамелени отблясъци… Обхвана с устни устните й. Всичко беше ново и все пак странно познато. Целувката, зъбите, нежната игра на езика.
Ами ако неговата Беатриче не беше халюцинация? Ако това беше тя? Неговият тъмноок ангел!
Беше по-хубаво, отколкото Гейбриъл си го представяше, много по-хубаво отколкото в мечтите и въображението му. Тя беше истинска”.