Августин Господинов разказва какво прави един поет на моминско парти

Запознайте се с Августин Господинов – артистичен псевдоним на Илиян Любомиров. Поводът за това блиц интервю е неочаквано -очакваната покана, която Августин Господинов наскоро получил за едно моминско парти. А какво прави един мъж, при това поет, на женски празник, прочетете по-долу. Освен това ще издам, че скоро предстои премиера на стихосбирката му "Нощта е действие", която излезе днес, и ще можете да се запознаете с него и на живо. И още една похвала – през 2014 г. той печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив.

Представи се кратко.
Аз съм двуглава ламя. Августин Господинов и Илиян Любомиров. Единият пише стихове, другият целува музите. Добър човек сме.

Какво прави един мъж на моминско парти?
Преди ме канеха на момински партита основно, за да се събличам и да танцувам в скутовете на булките. Сега има нова мода – всички да сме арт и по моминските партита мускулестите разголени мъжаги отстъпиха на кльощави поети с измачкани тетрадки. За да съм в крак с тенденциите, се наложи да отслабна драстично.

Каква беше твоята задача и изпълнихте ли я? Имаше ли провокации?
Моята задача беше да тествам верността и силната воля на булката, докато и свалях жартиера със зъби, просъсквайки любовна ода. След като тя геройски устоя, я целунах по челото и й дадох благословията си пред хихикащите шаферки. Щом младите се обичат, нека се вземат. Ние ще помагаме с каквото можем 🙂

Това ли е най-необичайното място, на което си чел твои стихове?
Не. Чел съм и под вода.

Любимите ти теми, които ти провокират да пишеш?
Детските ми любови, защото все още съм дете.

Поезията за теб е…
Нужна.

Подари две свои стихотворения на читателите на Kafene.bg.

Това са няколко стихотворения, които намериха място в дебютната ми стихосбирка "Нощта е действие" (октомври 2014, ИК "Жанет" 45)

КНИЖКА ЗА ОЦВЕТЯВАНЕ

на четири години
тревите до бунгалото
бяха с педя по-високи
от сламените ни шапки
носех сандали на босо
тя пък бели чорапки
цялата беше книжка
за оцветяване
държахме си ръцете
като големите
когато ни викнаха
да се прибираме
пуснахме ги
само за малко
после се стъмни
лятото свърши
и я намерих наскоро
бяла и непораснала
само с педя по-висока
иначе всичко е същото
и никак не ни се прибира  

ОТВЪТРЕ

отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селска фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш

аз съм по-скучен
отвътре съм твой ***

в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше да ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика

да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала

Снимки 2 и 3 – от моминското парти.
Снимка 4 – Стихосбирката на Илиян Любомиров "Нощта е действие"